Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Метцгер се върна в колата и веднага погледна часовника си. Скоро щеше да се съмне и тогава ще може да прецени до каква степен беше увредил униформата си. Ударът по гор­достта и самочувствието му беше достатъчно очеваден, за да се коментира. Паднал беше напред, но успя да спре ускорени­ето надолу с ръце. Фенерът се изтърколи преди него в дупка­та, но той дори не направи опит да го търси в тъмнината, ро­вейки из пръстта като къртица.

Върна се по лъкатушния черен път, който го изведе от резервата. Длъжен беше да опише случката в доклада за смя­ната, но по-голяма част от колегите му биха предпочели да се направят на разсеяни и да я пропуснат от писмените си отче­ти. Липсваше мотив за описание на случки, които те предста­вят като... като магаре!... Лесно си представяше как ще се по­диграва Макнийл, ако разбере за „подвизите“ му тая нощ. От друга страна, някой наистина се беше натоварил със странната задача да изкопае дупка в гората посред нощ. Преди да от­крият труповете на Джони Семката в разсадника под резерво­ара, щеше с лекота да отмине дупката със свиване на рамене. Полицаите забелязваха множество странни неща, които ни­кога не споменаваха, а още по-малко обясняваха. Но сега, след като труповете бяха разкрити, тази дупка в гората можеше да има съвсем друго обяснение... А можеше и да няма. Метцгер притрепери, когато в главата му пак гръмна въображаемият гаден смях на Макнийл.

Върна се на главния път и измина по километър и поло­вина в едната и в другата посока, като записа номерата на всички паркирани там коли. Нямаше нито една отстрани на пътя, но имаше няколко в алеите пред къщите. Не беше веро­ятно точно те да имат някаква връзка с находката в гората, но той прилежно записа номерата и адресите на къщите, пред които бяха, решен да ги сравни по-късно, когато намери вре­ме. По-точно казано, когато наоколо нямаше никой, който да пита какви ги върши. Ако се окаже, че няма причина да док­ладва за случая в гората и находката там, няма да го прави. „Сблъсъкът на наш Метцгер с извънземни нашественици“ - така ще го подиграва Макнийл, знаеше го. „Какво - светлина, идваща сякаш от земята?!... Струпани накуп светулки?!...“ В главата му пак закънтя жестокият подигравателен смях на Макнийл. Ще успее да го направи на идиот без особено голе­ми усилия. Дори вече се чувстваше като такъв. „Не, ако няма достатъчно сериозна причина да докладвам за случая, няма да го правя!...“ - реши той. Ако някоя от паркираните пред къщите наоколо коли се окаже не на мястото си, ако колите бяха откраднати, ако нещо бе извън обикновения ред на не­щата - ще докладва за необичайното събитие през дежурст­вото му тази нощ. Все ще намери някакъв начин да обясни защо е забавил описанието на тази случка. Шефът им не бе говедо, винаги показваше разбиране и лесно прощаваше.