Падение и подем

На следващата сутрин се събрахме с Николай, Мал и двамата близнаци, за да обсъдим къде точно в Сикурзой ще преследваме жар-птица. Никой от останалите Гриша не знаеше предполагаемото местонахождение на третата муска, а ние бяхме решени да държим това в тайна колкото се може по-дълго.

Последните две нощи Николай се беше посветил на дневниците на Морозов и сега изглеждаше не по-малко загрижен от мен. Вече се беше уверил, че някои от книгите или са изгубени, или още се намират в ръцете на Тъмнейший. Настояваше да притисна Багра за повече сведения, но трябваше да внимавам как ще поставя въпроса. Ако я предизвиках неволно, щяхме да останем с празни ръце, а тя най-вероятно щеше да прекрати обучението ми.

– Въпросът не е единствено в липсващите книги – каза Николай. – Само на мен ли така ми се струва, или Морозов наистина е леко... ексцентричен?

– Ако под „ексцентричен“ разбираш луд, тогава съм съгласна – казах. – Но се надявам да е колкото луд, толкова и прав.

Николай се загледа замислено в картата, окачена на стената.

– Все още ли това е единствената ни следа? – Той потупа върху една грубо обозначена долина край южната граница. – Бая път трябва да бием само заради два тънки като вретена стълба.

Неясно очертаната долина беше Два Столба, където се намираше нашето родно място с Мал; името ù идваше от руините в южния край: тънки, оронени от ветровете скални пилони, за които се говореше, че са единственото останало от две стари мелници. Ние обаче вярвахме, че са част от древна арка – пътепоказател към жар-птица, последната от муските на Морозов.

– Край Мурин има изоставен меден рудник – продължи Николай. – Може да приземите „Водния бик“ там и да влезете пеша в долината.

– А защо не стигнем по въздух направо до Сикурзой? – попита Мал.

Тамар поклати глава.

– Това може да се окаже доста рискована маневра. Местата за кацане са много малко, а и теренът е опасен.

– Добре тогава – съгласи се Мал. – Значи кацаме край Мурин и прекосяваме планината през прохода Жидков.

– Трябва ни добро прикритие – обади се Толя. – Невски разправя, че много народ минава през граничните градове; хората се опитват да излязат от Равка, преди да е дошла зимата и прекосяването на планината да стане невъзможно.

– Колко време ще отнеме да откриете жар-птица? – попита Николай.

Всички се извърнахме към Мал.

– Няма как да се знае – отвърна той. – Отне месеци, докато издиря елена. Откриването на морския бич стана за по-малко от седмица. – Макар да не откъсваше очи от картата, аз усетих как спомените за онези дни избуяват между нас. Носехме се по ледените води на Костницата и очаквахме всеки миг да започнат да ни изтезават. – Сикурзой е необятна територия. Налага се да се движим възможно най-бързо.