Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

— За това има много имена.

— Ние ще се придържаме към „пенис” – засмя се Саша и сръчка Райли.

— Неговият пенис става твърд, значи е готов за секс, когато се целуваме, когато ме докосва. Това е желание и виждам желанието в очите му. Но не вкарва пениса си в мен.

— Толкова ли е просто в твоя свят? – зачуди се Саша.

— Може да има ритуал за чифтосване – това е по-сери­озно. Или е просто за забавление. За задоволяване на нуж­дите.

— Значи, и при вас не е много по-различно. Виж, това е добър баланс, така мисля. Аз май съм по-разкрепостена от Саша.

— Ей!

— Преди Бран – допълни Райли.

— Добре. Ти печелиш.

— Казвам, че моралът на Сойер прави правилата му по отношение на теб по-сложни. Той не иска да се възползва от теб или от ситуацията. Това не означава, че не иска да те чука или че не си представя как те чука.

— Да ме чука. О! Защото телата… – Очарована, Аника плесна с ръце. – Харесва ми. Забавна дума. Как мога да го накарам – но не насила – да спре да си представя и да за­почне да ме чука?

— Скочи му.

Райли примигна.

— Леле! Изненадваш ме, Саша.

— А ме нарече „задръстена”.

— Не съм… е, може и да съм. Да, добър съвет.

— Като в бой?

— Не. Ти правиш първия ход. Отиваш при него, поощ­ряваш… чукането – реши Саша. – Затваряш вратата и сваляш дрехите си. После, ако е необходимо, сваляш не­говите.

— Продължавай, Саша!

— Вече не съм задръстена – каза тя със самодоволна усмивка. – Не бих го предложила, ако не усещах колко много те желае, Ани. Толкова е силно, че няма как да не го усетя.

— Това е морал, знам. Но ти усещаш желанието му към мен?

— Да. И борбата му да го овладее.

— Значи, трябва да направя така, че да престане да се бори. – Сърцето на Аника заби по-силно и тя притисна ръка към него. – Това разрешено ли е?

— Дори се насърчава. – Когато сервитьорът се върна, Райли го посрещна с чаровна усмивчица.

Той вече флиртуваше и с трите, докато им сервираше следващата поръчка заедно с малки чинийки и плато, от­рупано с различни видове сладкиши.

—Belledonne*. – Той целуна връхчетата на пръстите си. – За мен е удоволствие да ви обслужвам.

[* Хубави жени (ит.). – Б.пр.]

Райли го гледаше как се отдалечава.

— Може и да си променя решението…

— Не – отсече Саша.

— Лесно ти е на теб… но си права. Ще трябва да се за­доволя със сладките.

— Може ли да помогна на Сойер с борбата му, да му скоча, за да ме чука довечера?

— Ти решаваш. – След бърз оглед Райли си взе един еклер от платото. – Но ни е нужен за бръмбарите.

След като помисли малко, Аника кимна.

— Това е по-важно от чукането. Но когато свърши с бръмбарите?

— Действай. Какъв е този? – Саша посочи един сладкиш.

— Какво ти пука как се казва, щом изглежда добре?Бомболони– върхът на поничките. Ето! – Тя избра един сладкиш – кексче, поръсено със захар, и го сложи в чини­ята на Аника. – Това ще ти хареса. В момента си правим малък купон.