Заливът на въздишките [calibre 2.85.0]

И на смеха й. Дойл – иначе самата сериозност – сега, изглежда, си прекарваше чудесно.

„Не се разсейвай!”, нареди си той, когато почувства как по кожата му плъзнаха раздразнение и ревност. Той имаше работа, имаше да спасява светове и не биваше да се трево­жи за част от екипа, която се премяташе по глупавата мо­рава.

Може пък и той да иска да се научи да прави кълбо напред с една ръка. Дойл не беше единственият с мускули.

Вероятно Дойл имаше достатъчно мускули да изтласка тойота от лег, но все пак…

Сойер опита да се успокои. Само щеше да си пърли пръстите със заваръчния пистолет, защото гледаше към тях, вместо да си гледа работата.

Тогава се появи Саша и седна до него.

— Ще хапнем пицата след час, ако това те устройва.

Като изсумтя, той довърши увиването на емайлирана жица около един болт и отряза излишната част.

— Имам доста работа – каза и оголи краищата на жица­та. – Ще взема нещата вътре, ще хапна на крак.

— Трябва ли ти помощ?

Той поклати глава и взе поялника, за да запои оголе­ните краища към новата си миниатюрна верига.

— Това е работа за един човек.

— Ако решиш, че… леле!

— „Леле” какво?

— Дойл току-що направи кълбо напред само с една ръ­ка.

Той вдигна очи тъкмо навреме, за да види как Аника прегръща доволно Дойл.

— Браво!

Когато довърши сглобяването на две подслушвателни устройства на масата в дневната, където имаше достатъчно място и достатъчно спокойствие, луната вече грееше, бяха се появили звезди. И той реши да си почине.

Излезе навън, седна на стъпалата и се загледа в море­то.

— Как върви?

Той се извърна, вдигна поглед и видя Бран на терасата.

— Две са готови и тествани. Имам нужда от…

— Чакай, сега слизам.

Бран излезе, седна на стъпалата до Сойер и му подаде бира.

— Саша каза, че не бива да пиеш алкохол, докато рабо­тиш. Но сега вече можеш.

— Да, мога, благодаря. Имам нужда от почивка. Не че e сложно, но трябва да внимавам, особено при положение, че ги майсторя сам. Тази вечер бих могъл да направя и третото устройство, но усещам, че губя форма. Май е по-добре да изчакаме и да ги поставим утре вечер. Или да използваме само две.

— Говорихме за това на вечерята, решихме да действа­ме утре вечер. Така че спокойно.

— Благодаря. – Доволен от компанията и бирата, Сойер насочи ума си към следващите им действия. – Ще ви вкарам във вилата на Малмон без проблем. Няма да се разправяме с прозорци и врати, затова алармената система не ни ин­тересува. Но ако използват детектори за движение, имаме проблем.

— Хммм. – Като кимна, Бран се облегна назад на стъл­бите, погледна към осеяното със звезди небе и растящата луна. – И никой от нас не е помислил за него.

След решението да проверят вилата на Малмон Сойер бе мислил много.

— Или вътрешни камери. Ако знаех дали имат аларма с детектори за движение или охранителни камери, какъв вид са и къде е разположена системата, бих могъл да ги заоби­коля.

Веждата с белега на Бран се повдигна закачливо.