От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

После Изабел нанесла най-жестокия удар.

Как смяташ да кажеш на децата, че повече няма да живееш с тях?

Не мога да кажа подобно нещо на децата си отвърнал Рамез.

Толкова деца остават без бащи, докато са още малки рекла Изабел. Мюриъл е млада, животът е пред нея и тя ще го изживее тук, с нас. Защо трябва да живее с теб, щом не те обича? Заради децата ли? Децата ще се чув-ствуват по-добре тук, отколкото в един дом без обич.

Спорили цялата нощ, но без никакъв резултат.

Те са инат хора -каза ми Рамез. Не можеш да се разбереш с тях.

Когато поискал паспортите на децата, Мюриъл се изсмяла мрачно и му казала, че са скрити.

125

Бе по-ужасно, отколкото си мислех каза Рамез. Жена ми знаеше Колко ще Ми бъде трудно без децата и никога не би оставила външен човек да се намеси в семейния ни живот. Беше се променила неузнаваемо, сякаш гледах една съвсем различна жена.

На следващата сутрин Рамез отложил пътуването си и отишъл в консулския отдел на Съединените щати в Дърбан. Служителите му казали, че с нищо не могат да му помогнат да реши „семейния си проблем", но ако доведе момичетата, ще могат да им издадат нови паспорти. А ще му помогнат ли да ги отведе на летището и изведе от страната? Едва ли.

Според Рамез проблемът се състоял в следното паспортите щели да бъдат готови едва три дни след подаването яа документите. Ами ако някое от момичетата се изтърве о какво се занимават?

Страхувах се за дъщерите ми разказва Рамез. Тъща ми е способна на всичко. Тя не се интересуваше от моите дъщери, а само от своята, но знаеше, че единственият начин да я задържи при себе си е да задържи и моите деца.

Като не знаел към кого да се обърне, Рамез излязъл от консу., сгвого, прекосил улицата и влязъл в първата адво-катска кантора, която се изпречила на пътя му. Амбициозен нд аид млад мъж му казал, че преди да реши как да действува, трябва да проучи въпроса. Междувременно го посъветвал да се върне в Ню Джързи и да получи от тамошния съд родителските права над децата.

След като отложил с няколко дни полета си и напразно се опитал да промени решението на Мюриъл, Рамез послушал съвета на адвоката това бил най-тежкият момент в живота му. Трябвало да остави децата си в Южна Африка и дл се върне в Щатите, за да започне битка и да си ги върне.

Измъчвах се ужасно, сърцето ми се късаше каза ми той.

Заради доброто на децата Рамез си наложил да се овладее. Когато Мюриъл казала на момичетата, че ваканцията им се удължава и баща им ще дойде да ги вземе след две седмици, Рамез не възразил. Надявал се да спечели бързо делото и да прибере семейството си у дома, така че децата да останат в блажено неведение за проблемите на родителите си.Както се оказало по-късно, щял да съжалява за.това си решение.

126

Може би трябваше да кажа на дъщерите си какво става. Така щях да притисна родителите на жена ми ... чувствам се ужасно, защото не им казах нищо.

В деня, когато си тръгвал, Мюриъл изобщо не станала от леглото.

Лицето й беше червено като домат спомня си Рамез. Беше толкова напрегната, че дори не можа да ме погледне в очите и да ми каже „довиждане".