Двор от скреж и звездна светлина
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #4
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722069
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Двор от скреж и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Надеждата сгрява и най-студената нощ. Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка. Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите ѝ хора имат повече рани, отколкото е очаквала - белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.
— Е, каквото и да му е казал, Тамлин е решил, че иска да остане сам. — Червеникавокафявото му око притъмня. — Другарят ти не е трябвало да го потиска допълнително.
— Ще излъжа, ако кажа, че съжалявам.
— Не след дълго ще ви потрябва съюз с Тамлин. Затова внимавайте.
Не исках да мисля за това точно днес. Всъщност когато и да било.
— Отношенията ми с него отдавна приключиха.
— Твоите — да, но Рис тепърва ще си има работа с него. Съветвам те да му го напомниш.
Сякаш в отговор усетих пулс по връзката ни с Рис.
Всичко наред ли е?
Позволих му да чуе и да види целия ни разговор за част от секундата.
Съжалявам, че съм му създал неприятности — каза Рис. — Да се прибера ли?
Ще се справя.
Обади ми се, ако имаш нужда от нещо.
После връзката ни притихна.
— Проверяват ли те? — попита тихо Люсиен.
— Не знам за какво говориш — отвърнах с отегчено изражение.
Той ме изгледа многозначително и продължи към вратата, грабвайки дебелото си палто и шала си от закачалката до нея.
— По-голямата кутия е за теб. По-малката е за нея.
Отне ми малко време да се досетя, че говори за подаръците. Надникнах през рамо към красивите сребристи опаковки със сини панделки.
Когато върнах погледа си към вратата, Люсиен вече го нямаше.
Намерих сестра ми в кухнята. Чайникът пищеше, а тя просто го гледаше.
— Няма да остане за чай — казах й.
Нуала и Серидуен не се виждаха наоколо.
Илейн просто свали чайника от печката.
Знаех, че не мога да й се ядосвам — можех да се ядосвам единствено на себе си — но все пак попитах:
— Толкова ли беше трудно да му кажеш поне дума? Да го поздравиш?
Илейн продължи да се взира в изпускащия пара чайник, оставяйки го на кухненския шкаф.
— Донесъл ти е подарък.
Сърнените й очи се обърнаха към мен. По-остър поглед не бях виждала в тях.
— И в замяна трябва да му се отплатя с времето си, с вниманието си?
— Не — примигах насреща й. — Но той е добър елф. — Въпреки гневния ни разговор. Въпреки тази глупост с Бандата на изгнаниците. — Грижа го е за теб.
— Той не ме познава.
— Дори не му даваш шанс да те опознае.
Тя стисна устни — единственият белег на гняв по благопристойното й изражение.
— Не искам другар. Не искам елф.
Искаше човешки мъж.
Слънцестоенето. Днес беше слънцестоенето и всички трябваше да са щастливи и доволни. А не да се карат с този и онзи.
— Знам. — Въздъхнах тежко. — Но…
Нямах представа как да довърша изречението си. Люсиен й беше другар, но това не му даваше право да изисква от времето й. От вниманието й. Тя беше самостоятелна личност, способна сама да взема решения. Да преценява нуждите си.
— Той е добър елф — повторих. — И… и просто… — Мъчех се да изровя подходящите думи. — Не ми харесва да ви гледам и двамата нещастни.
Илейн впери поглед в работната маса, отрупана с опечени и недовършени сладкиши.
— Знам.
Не остана нищо за казване. Затова я докоснах по рамото и излязох.
Илейн не промълви.
Намерих Мор седнала в дъното на стълбището по свободни панталони в прасковен цвят и дебел бял пуловер. Комбинация от стила на Амрен и моя.
Тя ми се усмихна мрачно и златните й обици проблеснаха.
— Питие?
В ръцете си държеше гарафа и две чаши.
— О, Свещена майко, да.
След като седнах до нея на дъбовото стъпало и глътнах наведнъж кехлибарената течност, която прогори гърлото ми и затопли приятно стомаха ми, Мор попита:
— Искаш ли съвет?
Не. Да.
Кимнах.
Мор отпи голяма глътка от чашата си.
— Не се бъркай. Сестра ти не е готова, нито пък той, колкото и подаръци да й носи.
Вдигнах вежда.
— Клюкарка.
Мор се облегна на горното стъпало без капка гузност.
— Нека поживее с Бандата на изгнаниците. Да се справи с Тамлин по свой начин. Да реши къде иска да бъде. Кой иска да бъде. Същото важи и за нея.
Имаше право.
— Знам, че още се обвиняваш заради трансформацията на сестрите си. — Мор побутна коляното ми със своето. — Затова искаш да оправиш животите им сега, когато вече са край теб.
— Винаги съм го искала — отвърнах свъсено.
Мор се усмихна иронично.
— Затова те обичаме. Затова и сестрите ти те обичат. За Неста не бях толкова сигурна.
Мор продължи:
— Само имай търпение. Всичко ще се нареди от само себе си. Винаги става така.
Още една истина.
Напълних чашата си, оставих кристалната гарафа на стъпалото и отново отпих.