Царицата на Палмира [Златните вериги]

— Шшшт!

Клавдия му затвори устата с ръка. Груб жест, който тя съпроводи с поглед.

— Не произнасяй тези думи, Максим. Дори тук.

Максим се изсмя подигравателно и посочи огромната тълпа, струпана по пейките.

— Смяташ ли, че тези там ги е грижа за нашия цезар? Тази театрална битка прилича на ставащото в империята: без друг закон, освен онзи, който участващите в нея са избрали да спазват. Както изглежда, всяка вечер прибират от пейките десетки убити. Какво значение има тук още едно убийство.

Клавдия пренебрегна забележката му. Тя наблюдаваше екипажа победител, който поднасяше дарове на Нептун на жертвеника, издигнат на брега на водоема.

— Знаеш ли, че Галиен се е увлякъл по Гърция? – попита тя с притворно нехайство. – Изглежда, че той вярва вече само на гърците. Боговете трябва да са гърци, защото цезарят вече спи само с гъркини – робини, както и жени на командирите. Казват, че щял да ходи отново в Атина следващия месец.

Максим замълча, съсредоточен. Клавдия не беше от жените, които разнасяха клюки, нито пък приказваше, без да има какво да каже.

— Ти би трябвало да се срещнеш с този Октофеникс – предложи тя накрая. – Галиен плава по Егейско море винаги с едни и същи кораби. С тежката и бавна императорска лодка, която е охранявана само от две триреми*. Ако платим каквото е нужно на Октофеникс, той ще си наеме отговарящ на нуждите му екипаж. Под твое командване, с два кораба, би трябвало да успеете да направите необходимото.

[* Трирема – военен кораб с три реда гребци. – Б.р.]

Максим свирна през зъби, колкото развеселен, толкова и впечатлен.

— Значи затова сме тук! А пък аз се питах откъде у тебе тази страст към морските битки в амфитеатър!

Клавдия леко се усмихна. Тя хвана ръката му, за да погали с нея корема си.

— Да не би да се оплакваш от нещо? Удоволствията от морските битки не бяха ли на висотата на очакванията ти?

— Знаеш какво мисля за този род морски битки – отвърна Максим, оставяйки я да води ръката му.

Тя се засмя гърлено.

— Не бъди ревнив. Идеята ми дойде на момента.

Максим се съмняваше, но лъжата не го ядоса. Той наблегна на ласката си, докато усети как тръпката на желанието се появява отново у Клавдия. Тя се престори, че му се противи. Той сключи ръце около нея, накланяйки лицето й, за да я принуди да го целуне.

— Дали някой ден ще разбера истината?

— Коя истина? Нима не си единственият, от когото не крия нищо?

— Ти лъжеш мен също толкова, колкото и другите. Но все пак бих искал да знам дали ми се отдаваш само по сметка.

Тя изсумтя пренебрежително.

— Само слабите мъже се безпокоят от истина като тази. Останалите вземат и се наслаждават на онова, което имат.

Тя затвори клепачи, готова за ласката му без повече колебания, с глава, отпусната на рамото на Максим.

— Тогава е възможно да стана слаб – каза той след малко.

Тя се освободи рязко, пристягайки шубата върху бедрата си.

— Не те съветвам. Ще изгубиш повече, отколкото смяташ.