Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Това не може да продължава така — измърмори.
Реши на следващия ден първата ѝ работа да бъде да се яви пред Сюлейман и да му разкаже всичко.
— Аз не съм дошла тук, за да бъда третирана като робиня. Ако ти си Сюлейман, аз пък съм Александра от Рутения. Поверена съм от майката на първата жена на баща ти, моята султанка. Подобава ли такова държание към повереното ви?
Ядът и омразата, които се надигаха в нея, не ѝ даваха покой и тя беше убедена, че цяла нощ няма да мигне. Ала кой можеше да се опълчи на силата на съня — верния побратим на смъртта?
В съня ѝ летеше огромен орел с чисто черни крила.
XIII
Александра не можа да види султан Сюлейман нито на следващия, нито в някой от другите дни. Живееше в дома на падишаха под същия покрив като него, обаче не само че не го беше видяла, а дори и гласа му не беше чула.
Ето защо така и не беше намерила сгоден момент да каже на глас изречението, което си беше наумила: „Ако ти си Сюлейман, аз пък съм Александра от Рутения“. През цялото това време както не се беше появил Сюлейман, така не се беше вестила и майка му, Хафса султан. Дори и да се чудеше какво щеше да се случи, когато ги срещне, ежедневието беше понесло Александра като неудържим ураган.
Сцената в хамама се повтаряше всяка сутрин. Събличаше се и се къпеше пред черните жени и тъй като получи още три удара с пръчка от Сюмбюл, задето се оплака, че прислужницата я опипва, не можеше да се противопостави на чернокожата Гул някоя си, която я докосваше с мазолестите си лапи и разхождаше грубите си пръсти по хлъзгавите ѝ тайнствени места, които тя самата не беше открила все още.
След хамама идваше ред на уроците.
Всичко се преподаваше наново, като се започнеше от това, как се застава пред падишаха, как се седи, как се говори, как се храни, и се стигнеше до походката. За Александра най-важно беше да научи езика. Все пак един ден щеше да се яви пред Сюлейман. Каквото имаше да му казва, трябваше да го каже на собствения му език.
Единственото нещо, което различаваше един ден в харема от предходния, бяха постоянните разправии между момичетата, които се изяждаха взаимно в стремежа си да бъдат забелязани от падишаха. Непрекъснато викаха и крещяха. Всяка от тях говореше на различен език и естествено никоя не разбираше какво казва другата. Всъщност това нямаше голямо значение, защото никой не слушаше никого. Първите няколко дни тази шумотевица и врявата смущаваха Александра. В повечето случаи не разбираше защо беше започнала караницата. Постепенно започна да не обръща внимание. Дори когато момичетата си крещяха, тя успяваше да се свие в леглото и да заспи.
В интерес на истината, от деня, в който Александра пристигна, споровете и крясъците в харема се бяха увеличили. Тя беше в центъра на повечето дрязги. Никога не се предаваше, не разбираше от дума и нападаше останалите момичета при най-малкия повод. Въпреки предупреждението на Сюмбюл ага — през първата вечер тя възразяваше на всичко. Но всеки ден по време на караниците прибавяше по няколко нови турски думи към репертоара си. Казваше например „Гозно нещо“. Който я разбираше, схващаше, че „гозно“ означава „грозно“. Беше се научила да заплашва черните вещици с думите: „Да се строши твои ръце“, когато я сръчкваха с лакът или юмрук.
При всяка разправия нейното лице също се покриваше с драскотини, но докато Сюмбюл ага пристигнеше, друсайки шкембето си, Александра успяваше да натупа всичко наоколо и да докара момичетата до окаян вид. Едва тогава примирено понасяше пръчките, без да издаде и звук.
Най-сериозната врява се вдигна, когато Александра хвана едно от момичетата да рови в торбата ѝ с чеиза. Беше изсипало на пода вехтите предмети, показваше ги на момичетата наоколо и се подиграваше:
— Гледай, гледай!
Четири-пет черни вещици не можаха да отърват момичето от ръцете на Александра. В този ден тя се запозна с фалаката[41]. Макар че след всеки унищожителен удар върху голите ѝ стъпала в очите ѝ избиваха сълзи, от устата ѝ не се чу нито вик, нито умолителна дума. Здраво прегърна торбата си с чеиза, разтвори ръце и попита:
— Аз какво да направи? Какво да направи?
Три дни не можа да стъпи на краката си. Тъй като ѝ беше унизително да пълзи, когато ѝ се налагаше, се хващаше за рамото на Мерзука и подскачайки, вървеше в непоносими болки. Докато мажеше с мехлем стъпалата ѝ, Мерзука плака. Сетарет калфа също плака. Обаче никой не видя Александра да плаче.
41
Инструмент за наказание чрез бой по стъпалата, представляващ дебела пръчка, за която се завързват краката, и въжета в двата ѝ края (бел, пр.).