Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Не бих ти възразил.
— Какво ти каза жената, която е убила четирите си деца?
Ричард въздъхна и ръката му пусна кръста й.
— Каза, че ужасни неща ще се случат, затова убила децата си, за да ги избави.
— Какви ужасни неща?
— И аз това я попитах. Не можа да ми каже точно. В един миг просто се строполи, също като онази, която се опита да те убие по-рано днес.
— Умря, така ли? Просто се строполи по същия начин?
— Да, боя се, че да. Загърчи се в агония и издъхна досущ като другата, която ти докосна. Това потвърждава, че смъртта й няма нищо общо с теб и твоята изповедническа сила.
Калан извърна глава, потънала в мисли, Ричард огледа просторната зала. Всеки от релефните бели панели на гофрирания таван беше украсен с позлата в геометрични фигури. Стената зад леглото беше покрита с мека, подплатена кафява материя. Леглото беше сгушено под изобилен балдахин от ефирна материя, която галеше високите странични подпори, изваяни в стилизирани фигури на жени, и ги превръщаше във въплъщение на добри духове, разперили фините си криле. Срещу канапе бяха подредени няколко стола с кафеникаво-зелена копринена тапицерия.
— Не съм виждал тази стая преди.
— Нито пък аз — кимна Калан. — Имах тежък ден с всичките онези гости, така че полегнах за няколко минути. Не усетих да ме наблюдават като предния път. Може би тази стая е достатъчно отдалечена от останалите, за да не ни достигнат любопитните очи. Май този път ще можем да се наспим добре.
— Не бих отказал — разсеяно подметна Ричард, докато оглеждаше стаята за признак, че нещо или някой би могъл да ги наблюдава. Не долови нищо необичайно.
Стаята изглеждаше доста по-голяма от предишните две, които бяха използвали. Високите гардероби с бели повърхности, наподобяващи пукнатини, се извисяваха отстрани на леглото. Срещу столовете имаше удобно на вид канапе с ниска масичка, на която бе оставена купа сушени плодове. Ричард си взе няколко парченца сушена ябълка и задъвка, докато обикаляше, нащрек за нещо нередно, за нещо, което да подскаже проблем.
Имаха си достатъчно проблеми.
Беше почти сигурен, че гостите са били любопитни да разберат защо Господарят Рал не е сред тях в залата. Също така не се съмняваше, че Калан им е отговорила, че се занимава с проблемите, които ги вълнуват. Навярно си бяха помислили, че ги поставя на заден план, че ги пренебрегва. Не можеше да ги държи в течение на всяко свое действие, нито пък би имал времето да го направи.
— Как мислиш, защо изведнъж започнаха да се случват тези неща? — попита Калан. — И защо сега?
— Ами, онази жена, която се опита да те убие вчера на приема — започна Ричард, докато надничаше зад тоалетката, — май не беше с всичкия си.
— Че откога очакваш от убийците да са с всичкия си?
— Не ти ли се струва, че този опит за убийство беше доста нелеп. Присъстващите в залата може да са си помислили, че си се отървала на косъм от смъртта, но двамата с теб сме наясно, че не е толкова лесно човек да сполучи при тези условия. Ако истинското й намерение е било да те убие, би могла да избере какви ли не други начини, при които да има повече шансове.
— Двамата с теб го знаем, но може би тя не.
— Възможно е.
— Изглеждаше решена да го стори. В крайна сметка, нали преди това бе убила децата си. Сигурно си е мислела, че ще ме изненада, че просто може да излезе от тълпата и да ме наръга.
— А може и да не си го е мислела.
— Какво искаш да кажеш?
Ричард дръпна завесите, за да надзърне навън през стъклените врати. Снегът беше скрил почти всички парапети и бе затрупал орнаменталните им извивки, като единствено каменните колони по ъглите бяха останали непокрити. Сега снежинките се трупаха на тежки, мокри късове. Вятърът рисуваше с тях спирали и ги размяташе на талази. Когато поредният му порив разклати вратите, Ричард провери дали са надеждно заключени.
— Може би истинската цел — отрони той — е била хората да изпитат страх от пророчеството, да се уплашат от виденията на тази жена, от собствените си видения и от бъдещето като цяло. Направи го пред доста голяма аудитория. Да я видят, обляна в кръв, след като е убила децата си, защото е имала видение — това ще да е оставило трайно впечатление у повечето присъстващи. Дали пък това не е било истинската цел.
— Вижда ми се доста свободно предположение, Ричард. В крайна сметка нападението й и освобождаването на моята сила върху нея бяха предвидени както от онази жена, с която ти се видя, Лорета, така и от „Бележки за края“. И двете пророчества твърдят дословно едно и също: „Царицата взема пешка.“ Не ми звучи убедително целта на опита за убийство да е била да се внуши някаква идея на хората. Просто се потвърждават някои пророчества. Поне в конкретния случай.