Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Ричард се извърна към нея и отпусна завесите да паднат обратно на мястото си. Повдигна вежда.
— Поне така изглежда. Ако пророчеството твърди, че еди-коя си статуя ще падне, и някой се погрижи тя наистина да падне, за да изпълни предзнаменованието, това реално означава ли, че пророчеството е осъществено? Или просто някой иска да изглежда така?
— Как да разбере човек?
— Това винаги е проблемът при пророчествата, нали така? Но има и още нещо, поне така си мисля.
Калан духна лампата на тоалетката, после се приближи до нощната масичка и намали фитила на оставената там лампа, докато светлината помръкна до слабо мъждукане. Стаята потъна в уютен полумрак.
— Искаш да кажеш, че някой нарочно е искал да изглежда, все едно е било изпълнено пророчеството?
— Всъщност тревожи ме това, че е възможно тук да има нещо повече от видимото. И точно това предрича пророчеството. Според мен пророчеството казва, че жена, която ще попадне под твоята сила, всъщност е била използвана от други.
Калан разтърка ръце, за да ги стопли.
— Значи според теб това не е пророчество, което казва какво ще направя аз — „Царицата взема пешка“, — а е предупреждение, че нечия невидима ръка е манипулирала събитията? Използвала я е като пешка?
Ричард кимна.
— Именно. Мисля, че някой крои нещо. Мисля, че всъщност пророчеството е предупреждение. Лорета беше записала и още нещо: „Хора ще умрат.“
Погледът на Калан потърси неговия.
— Хора умират непрекъснато.
— Да, но през последните няколко дни умряха доста хора при крайно мистериозни обстоятелства. Двамата войници на пазара, които отидоха да търсят болното момче, бяха намерени мъртви, шест деца бяха убити, майките им загинаха впоследствие, един от гостите скочи от ръба на платото, а после и онова момче, дето беше нападнато от животни и изядено.
— Когато навържеш нещата по този начин, предсказанието като че ли хвърля сянка върху мистериозната смърт на доста хора. — Калан отпусна нежно ръка на неговата. — Но при момчето беше друго. Най-вероятно е бил нападнат от вълци. Ужасяващо е, но не и мистериозно като при другите.
— Не обичам съвпаденията — повдигна вежда Ричард.
Калан въздъхна.
— Да не се замисляме толкова за тази смърт, да не я превръщаме в част от нещо по-голямо просто заради някакви наши си притеснения.
Ричард кимна в знак на съгласие, макар да не бе съвсем съгласен. От много мислене го заболя главата.
— Трябва да поспим.
Тя се огледа.
— От доста време съм тук, а нито за миг не усетих някой да ме наблюдава. Искаш ли да се съблечем и просто да си легнем като нормални хора?
Ричард виждаше колко е уморена. Самият той се чувстваше по същия начин. Предната нощ не бяха успели да си починат.
— Добре, звучи чудесно.
Калан се завъртя с гръб към него и вдигна косата си, за да може той да разкопчае роклята й. Ричард се справи с копчето и спусна роклята по раменете й, като лепна по една нежна целувка на всяко. Беше приятно разсейване от всичките черни мисли, които се рояха в главата му.
Калан се измъкна от роклята и я сложи на една пейка до стената. Ричард се захласна по изящните форми на освободеното й от дрехата тяло, докато тя енергично прекосяваше стаята, за да се пъхне под чаршафите. На света нямаше по-грациозно създание от нея — поне от негова гледна точка.
Тя сви колене под одеялото, така че да заприличат на две островръхи планини, и ги обгърна с ръце.
— Ричард, престани да мислиш за пророчество, което стои в книга вече хиляда години. Трябва да поспиш.
— Права си — усмихна се той.
— Тогава защо стоиш така? — Тя го повика с пръст. — Хайде, ела при мен, Господарю Рал, моля те. Замръзвам.
Не се наложи да го моли втори път.
Двадесет и четвърта глава
РИЧАРД ЗАМАЯНО ЦЕЛУВАШЕ чувствените извивки на шията й, когато едва доловимо шукване, непринадлежащо на притихналата стая, го накара да вдигне глава.
Калан се надигна на лакти под него и затаи дъх, погледът й проследи посоката на неговия.
— Какво има? — прошепна тя тъй тихо, че той едва я чу.
Ричард постави два пръста на устните й, за да й покаже да не говори повече, и се съсредоточи в онази част на стаята, където стояха гардеробите.
Усещаше нещо там, тъмно петно в нишата. Същество, което го наблюдаваше.
Тежките завеси бяха спуснати, но дори да не бяха, нямаше да е по-различно — нощта беше погълната в черните дълбини на бушуващата буря. В стаята гореше една-единствена лампа, при това с намален фитил, така че смътните, огромни силуети на гардеробите не се виждаха. Всъщност почти всички предмети в стаята бяха изчезнали в мрака, така че бе почти невъзможно да различат онова, което евентуално се бе промъкнало вътре и ги наблюдаваше.