Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Изглеждаше, сякаш всяко негово косъмче, всяка частица, всяка клетка изпитва свой собствен ужас, и това чувство се разливаше по него в болезнени вълни.
Той откъсна поглед от хората, затвори очи и положи ръка върху дръжката на меча. Тави почерпи спокойствие от спокойния хлад на своето оръжие, позволявайки му да го изпълни и да го предпази от страха на гражданите. Чувството на ужас веднага избледня толкова силно, че той успя да се вземе в ръце и да продължи пътя си.
Приближиха до голяма бяла сграда. Легионерите се бяха разположили извън градината и Тави забеляза една от сингуларите на сенатора — ниска тъмнокоса жена с лък, охраняваща входа.
Когато слязоха от конете, един от камериерите на Първи сенаторски излезе от дома и побърза да поеме юздите на конете им.
— Добър ден, капитан Сципио.
— Добър ден… — Тави напрегна паметта си. — Тарис, нали така?
Камериерът се усмихна и наведе глава.
— Точно така, сър. Сенаторът ви очаква. След централната врата въврете направо, ще го намерите в кабинета отляво.
— Благодаря, Тарис — отговори Тави.
Той погледна Арарис, който му кимна в отговор. Тави поправи плаща си и бодро закрачи напред.
Арарис не изоставаше, държейки се леко назад и отляво, очите му бяха присвити, а погледът — неспокоен.
В антрето имаше още няколко легионери на пост, както и останалите сингулари на сенатора — отвратителна на вид банда, всички до един, но нито един от тях не беше толкова разтревожен от появата на гостите, колкото Наварис. Виждайки ги, тя стана, стройна и смъртоносна, облечена цялата в черно, и пристъпи към тях.
— Добър ден, капитане — каза тя учтиво.
„Не“ — помисли си Тави, — „не учтиво“. Нещо в нейния тон изглеждаше неуловимо противоречиво, сякаш беше изрекла фразата на език, който не познава, и го е учила звук по звук, без да разбира какъв е смисълът. Това беше имитация на учтивост и нищо повече.
— Ако вашият сингулар бъде така любезен, за да изчака тук, сенаторът ви очаква.
— Сър — тихо каза Арарис. Това беше толкова близо до протест, както никога досега.
— Сигурен съм, че сенаторът няма да има нищо против, ако заемете позиция пред вратата на кабинета — каза му Тави.
Наварис присви очи и ги погледна, след което каза:
— Едва ли ще има значение къде стои, ако нещо се случи.
Арарис замълча в нерешителност и много бавно се обърна, за да погледне дуелистката. Тя му отвърна със същото.
— Може би си права — каза Тави. — В края на краищата, тук сте петима, а той е сам. Това е сериозно несъответствие — той свали плаща си и го хвърли в гърдите на Наварис, сякаш тя беше просто слуга. — Така че защо не притичаш и не извикаш още петима или шестима. Това би изравнило силите.
Жената чисто рефлексивно хвана плаща и изцъклените й като на влечуго очи проблеснаха в неочаквана, неразбираема светлина. Тави я игнорира и пристъпи покрай нея към указаната врата. Арарис го последва, огледа стаята, след като Тави влезе, и зае позиция в непосредствена близост до кабинета.
Арнос седеше зад масата и четеше най-горния документ от купчината.
— Влезте, капитане.
Тави със строева стъпка приближи до масата на Арнос и отдаде чест.
— Явявам се по ваша заповед, сър.
Арнос не отговори. Първо дочете страницата, пъхна я най-отдолу под купчината и едва след това погледна Тави.
Около минута той просто го гледа и съвсем демонстративно не го покани да седне. След дълго мълчание Арнос каза:
— Заповядах ви да не се включвате в битката, капитане. Вие бяхте нашите резервни сили.
— Да, сър — каза Тави. — Но нямаше време да се посъветвам с вас, докато гвардейците водеха боя. Видях, че главните сили на Гвардията се нуждаят от подкрепа и взех най-доброто решение, което можех.
Арнос го дари с ледена усмивка.
— Виж ти. За да се стигне до върха на скалите, трябва да се изминат почти три мили на изток и миля и половина на запад, преди да се намерят подходящи места за изкачване. Това означава, че вашите подразделения два пъти са изминали разстоянието до позицията на канимите върху скалите. А това означава, че е трябвало да ги изпратите още по времето, когато битката е започвала.
„Очевидно“ — помисли си Тави. Но това не беше забележка, която можеше да се направи на висш офицер, без да го накара да изглежда като магарето, което всъщност е. Тави не каза нищо.