Стечение на обстоятелствата

Борис Василиевич Рудник не оказа сериозна съпротива. Настя не можеше да се начуди как всичко ставаше толкова лесно, как и при най-малкия натиск от нейна страна той й излагаше всичко, което тя искаше да знае. Изглежда Павлов му бе звънил още веднъж и беше свършил подготвителната работа. Въпреки че Колобок я бе предупредил за нервността на Рудник, реалната картина надмина очакванията й. Той беше не просто нервен, дори не и разстроен. Прибирайки се в новото си жилище, Настя търсеше думи, описващи най-точното състоянието на нейния събеседник. Угнетен — да, потиснат — да, но не само това… В главата й се мярна изречението: „Безнадежден, сякаш пътят му води към ешафода и няма да доживее утрешния ден“. Да, точно така. Рудник приличаше на човек, който очаква развръзката, при това не я чака с любопитство, както при гледане на интригуващо криминале. Той знае какъв ще е краят и го чака безропотно. Няма интерес към живота, защото е наясно, че всеки момент животът му ще свърши. Никаква надежда няма. Само една обреченост, безизходна, лишаваща го от способността да се съпротивлява.

На Настя й се струваше, че ако го беше попитала за Енск, и за това би й разказал. Но не го попита. Първо, Колобок категорично й беше забранил да произнася думата „Енск“, за да не подплашат Павлов. И второ — тя и без друго беше сигурна, че това е същият Рудник, член сто и двадесет.

С всеки изминал ден Настя все по-ясно разбираше думите на своя пастрок Леонид Петрович за тесния кръг. Работата не беше само в това, че през цялото време се натъкваш на свои хора. По-голямата трудност идваше от ограничеността на източници за информация. Ако Павлов не беше от министерството, ако не служеше в органите на МВР, нима щяха да страдат от липса на информация, стараейки се да запълнят белите петна с хипотези и предположения? Това, до което се беше добрала Филатова, щяха и те да го знаят. Освен списъка на фамилиите сигурно е знаела още нещо и тъй като самата тя не беше ходила в Енск, значи тези сведения някой й ги беше донесъл. Някой от своите, някой, който е бил там в командировка, може дори да е от нейния отдел, някой, който е правил там инспекторска проверка. Да се узнае в министерството имало ли е такава проверка и кой я е извършил, имало ли е сред проверяващите познати на Филатова, беше работа за два часа. Но преди да изтекат тези два часа, Павлов щеше да разбере за проявения интерес. Инспекторските проверки са прерогатив на Щаба.