Стечение на обстоятелствата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: СЛОВО
- ISBN: 9544395814
- Переводчик: Соня Димитрова Семова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Стечение на обстоятелствата». Краткое содержание книги:
„Да, татенце — помисли си Настя, — кръгът наистина е тесен. Ненапразно ми каза, че няма по-лошо от това, да работиш сред свои.“
— Ако предположим, че Анастасия е права и Павлов е инициаторът на убийството, тъй като има нещо, което представлява смъртна опасност за него — продължи Гордеев, — то в никакъв случай не бива да го плашим. Не бива по две причини. Първо, Филатова е била убита, защото е била единственият източник на опасност. Премахнали са я и Павлов се е успокоил. Какво би направил обаче, ако го подплашим с една такава проверка в Енск. Едва ли ще хвърли бомба в УВР-то на Енск, а после и на „Петровка“. Ще избяга някъде, ще се застреля, но в никакъв случай няма да ни заведе при убиеца. В тази ситуация убиецът няма да може да му помогне, твърде много хора са пуснати в оборот. И второ, не бива да плашим Павлов, защото неговата самоувереност е нашият коз. Надявам се, че досега не си го уличавала в лъжа?
— Не съм — отвърна Настя. — Всичко приех за чиста монета — и Филатова, и дисертацията.
— Чудесно. Павлов е доста предпазлив, но не е добър професионалист и е твърде самонадеян. Той е извършил маса грешки, но дори и не подозира за тях. Успяхме да му създадем илюзията, че „научната“ версия е проверена и приключена. Каменская е излязла в отпуска, а ние се опитваме да разнищим убийството, като душим край Интерпол и Идзиковски. От друга страна, позволихме му да си мисли, че е много умен, ловък и хитър. Трябва всячески да поддържаме мнението му за себе си. Тогава можем да разчитаме, че ще го накараме да действа така, както ние искаме. А наплашеният човек е непредсказуем, от страх допуска много грешки и трудно се управлява. Нека Павлов си мисли, че прави всичко както трябва. Дмитрий, как са при теб нещата? Измиваш ли си ръцете, или ще продължаваме заедно нататък?
— Виктор Алексеевич, нали ви казах, че можете да разчитате на мен.
— Благодаря ти. Това е всичко. Сега за Ковальов, по-скоро за Рудник. Рудник и Павлов са добри познати, вече проверих. Анастасия, започваш да работиш с Рудник. Помоли Павлов да те протежира. Тъкмо ще убием с един куршум два заека. Ще отвлечем вниманието на Павлов, ще го накараме да мисли, че ти в качеството си на журналистка се интересуваш не само от неговата гениална дисертация и не само от проблемите на корупцията. При Рудник ще отидеш не току-така. Ще ти съчиним някоя легенда. Разказвала ли си нещо на Павлов за себе си?
— Мъжът ми работи в Министерството на външните работи, дълго време, съм живяла в Изтока, майка ми е азербайджанска туркиня. Само това.
— Как ти хрумна всичко това?! — изумен попита Гордеев. — Страхотна фантазия имаш, детето ми. А защо не си извънбрачната дъщеря на краля на Норвегия?
— Не отговарям на типажа — засмя се Настя. — Тъмнорижа, с кафяви очи, темпераментна — норвежките не са такива. Истината е, че изкопирах една напълно реална жена, която видях със собствените си очи. Тя имаше лек акцент, който аз запазих, за да не излизам от образа. Когато Павлов го забеляза, трябваше да измисля нещо и му казах първото, което ми дойде на ума. А за Турция се сетих, защото малко преди това бяхме говорили с Доценко за турско-карабахската версия. Това е.
— И какво? Твоите обяснения задоволиха ли Павлов?
— Мисля си, че успях твърде естествено да се смутя, така че той да заподозре в мен чужденката. Струва ми се, че това ще ни помогне в работата с Рудник.
— Няма да е лошо — съгласи се Гордеев и добави: — Ако го изиграеш както трябва, разбира се. И не забравяй, че по мои сведения Рудник не е в кондиция. Потиснат е, нервничи, изпратил е жена си в Енск, срещнал се е с любовницата си и се е напил до невменяемост, което не му е присъщо. Помисли над това. И утре започвай.
Захаров предложи на Гордеев да го закара и двамата си тръгнаха заедно. На прага Дима се обърна и се опита да прочете в погледа на Настя покана за вечерта. Но не видя нищо в него, нямаше и следа от искрата, пламнала преди разсъмване. Тя беше решила едната задача и вече се бе заела с решаването на следващата.