Стечение на обстоятелствата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: СЛОВО
- ISBN: 9544395814
- Переводчик: Соня Димитрова Семова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Стечение на обстоятелствата». Краткое содержание книги:
— Лариса, моля ви да разберете, че не искам днешната ни среща да остане последна. Но нищо не зависи от моето желание, решението ще бъде ваше. И ако решите да не се виждаме повече, аз не мога да допусна да се разделим така — сухо, делово, взаимно неудовлетворени. Съгласете се, че няма за какво да се сърдим един на друг.
Лариса не отдръпна ръката си и поглеждайки го с тъмните си очи, горчиво се усмихна.
— Бих искала да сте прав. Но за съжаление не е така.
— И какво точно не е така?
— Не аз вземам решенията. Натрапват ми ги и ме поставят в такава ситуация, че да не мога да се откажа.
Павлов разбра, че е готова да сподели с него неприятностите си. Може би след това разговорът им щеше да стане по-задушевен и тя би омекнала. Бързо прецени кое ще е по-добре — да продължи да държи ръката й или да й предложи кафе. Внимателно вдигна пръстите й към устните си и ги целуна.
— Нека да ви направя кафе, а вие ще ми разкажете как могат да ви поставят такива условия, че да не сте в състояние да откажете. Тъкмо и аз ще се науча на това — лукаво се усмихна той.
Оказа се, че на Лариса са й възложили да напише материал за предконгресната борба в парламента, при което ясно са й дали да разбере, че акцентите трябва да бъдат в полза на сегашния премиер и срещу неговия конкурент. Тя по природа била независим човек и не можела да търпи да й се налагат. Свикнала била да пише това, което мисли. Това първо. И второ, твърде дълго живяла в чужбина, сравнително отскоро била в Русия, не познавала никого от парламентарните среди и изобщо не можела да си представи как ще събере информация. Била решила да се откаже от материала, но възложител бил не вестникът, в който работела, а някакъв друг. Помолили я чрез съпруга й, който пък зависел от този вестник и настоявал тя да се заеме с материала. Особено я безпокоял невероятно високият хонорар, който са й обещали, но пък парите й трябвали…
— И вие се тревожите заради това? — съчувствено я попита Павлов, подавайки й чашка кафе.
Лариса кимна мълчаливо и няколко кестеняви кичура закриха лицето й. Тя рязко тръсна глава, отметна косата си и ръката й трепна. Върху тъмносинята тъкан се разля кафе. Павлов я чу как ядосано измърмори нещо, но не можа да разбере нито дума. Лариса прехапа устни, хвърли му поглед изпод вежди, но той се направи, че не го е забелязал.
— Опарихте ли се? — попита я. — Бъдете по-внимателна.
Лариса се овладя, извади носната си кърпичка и старателно попи петното върху гащеризона си.
— Нищо страшно, като изсъхне, няма да личи върху тъмния плат — спокойно произнесе.
„Значи така, гълъбице — помисли си Александър Евгениевич, — май прекалено дълго си живяла на Изток в твоята турскоезична среда. Имала си първокласен учител по руски, но внезапна уплаха — класическа ситуация, и твоят истински произход лъсна. Ти си толкова Лебедева, колкото аз съм Саддам Хюсеин. И никакъв вестник нищо не ти е възлагал. Ти събираш информация за някакви промишлени кръгове, които искат да подкрепят премиера и да не допуснат свалянето му. Може и Лебедева да си, но не по рождение, а по мъж. Ама че подарък ще направя на Борис! Нека да знае, че приятел в нужда се познава. Жалко, че не мога да те заведа в леглото, много си хубава. Но е опасно. Навреме те усетих. Впрочем може и да не е толкова опасно. Добре, ще видим.“
— Хайде да приемем, че това петно е вашата най-голяма неприятност за днес — тържествено каза Павлов. — Защото, струва ми се, че мога да ви помогна в решаването на другия проблем. Един мой стар приятел е сътрудник в апарата на парламента. Той е близък с групировката, която поддържа премиера и се бори с неговите конкуренти. Ако аз го помоля, ще се радва да си поговорите.
Очите на Лариса радостно светнаха и бузите й поруменяха.
— Нали не се шегувате, Александър Евгениевич? Наистина ли можете да ми помогнете? А този ваш приятел разполага ли с достатъчно информация? Нали разбирате какви сведения ми трябват… — запъна се тя.
— Разбирам — много сериозно отговори Павлов, — че големи пари не плащат за това, което може да се прочете във всеки вестник. Бъдете сигурна, че ви препоръчвам точно този, който ви трябва. Фамилията му е Рудник. Не сте ли го чувала?
— Не. А освен него други познати там нямате ли?
— Уверявам ви, Лариса, че Рудник ще ви бъде повече от достатъчен. Той твърде много — подчерта Павлов, — може да ви разкаже. Няма да ви се наложи да търсите друг. Е, да му звъня ли?
— Разбира се. Много ви благодаря. — Лариса облекчено се усмихна. — Камък ми падна от сърцето.
След като позвъни на Рудник и изпрати при него журналистката, Александър Евгениевич отново се хвана за телефона.