Стечение на обстоятелствата

— Знаеш ли от какво най-много се страхувах? — говореше на другия ден Гордеев на Настя. — Страх ме беше да не си сбъркала прякора и Филатова изобщо да не е била убита от Гала. Тогава цялата комбинация щеше да иде по дяволите. Нищо нямаше да свършим. Нямаше да мога да компрометирам убиеца в очите на работодателите му, а планът включваше и това. Хайде признай си, Анастасия, наслуки ли го посочи?

— Почти — усмихна се тя. — Любовта му към историята го издаде. Ето, вижте.

Тя постави пред шефа си една снимка на полица с книги и дреболийки.

— Още от самото начало тази снимка ме смущаваше, само дето не можех да реша какво не й е наред. Все я гледах, мислех и нищо не измислях. И когато ми поставихте задачата с прякорите, някакъв механизъм в главата ми сработи. Тези стъклени фигурки са символи на годините по източния календар. Тигър, маймуна, петел, овца и така нататък. Не съм ходила в жилището на Филатова, но Зубов беше направил много снимки, от които разбрах, че там цари идеален ред и всяко нещо си е на мястото. Най-вече си личеше по събраните съчинения. А в подредбата на фигурките имаше някаква… ъ-ъ… неправилност ли, как да го кажа. Уж всички бяха подредени по реда, който следваха в календара. Всички с изключение на тези двете — змията и овена. Те са една до друга и леко под ъгъл, макар че в календара не са в тази последователност. Галските племена са имали езическо божество — змия с глава на овен. Убиецът е прекарал в жилището на жертвата много време, явно му е доскучало и си е намерил развлечение — решил да провери как ще изглежда змията, ако й се присади овча глава. За него поредността на фигурките не е имала значение и затова не ги е върнал по местата им. Пък може и да е забравил или нещо да му е отвлякло вниманието.