Стечение на обстоятелствата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: СЛОВО
- ISBN: 9544395814
- Переводчик: Соня Димитрова Семова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Стечение на обстоятелствата». Краткое содержание книги:
ОСМА ГЛАВА
А следващата задача на Настя Каменская беше да се подготви за поредната си среща с Павлов. За тази среща трябваше да бъде готов текстът на статията с изложение на концепцията за борба с корупцията, а в резултат от срещата Павлов трябваше да бъде позвъни на Рудник и да получи съгласието му да приеме и беседва с журналистката Лебедева. Върху тази задача Настя се труди до късна нощ, като използва монографията на Филатова, която напълно съвпадаше с дисертацията на Павлов. Това я избави от необходимостта да ходи в Ленинската библиотека.
След като напечата текста, придирчиво прегледа гардероба си и се спря на тъмносин гащеризон от фина синтетична материя. Разбира се, тази година гащеризоните бяха излезли вече от мода, а и при тази горещина нямаше да се чувства много комфортно в синтетика, но затова пък тя лесно се изпираше. Свали халата си, отиде в кухнята и направи няколко репетиции. Добре излизаше. В случай, че Павлов се окажеше не дотам внимателен, беше подготвила още някои неща, които можеше да пусне в ход.
След като приключи с подготовката, дойде ред на обичайната равносметка. „Е, скъпа приятелко, да видим какви изводи можем да си направим от вчерашния ден. Първо. Когато интересът на мъжете към теб е предизвикан от твоите собствени целенасочени усилия, това не те вълнува или, както се изрази Дима, не предизвиква тръпка, но ти оставя чувството за удовлетворение като от добре свършена работа. Второ. Интересът, проявен от Захаров, беше провокиран от образа на красавицата журналистка и съвсем не се разпростираше върху Настя като такава. Тя прекрасно съзнаваше това, но Дима успя да улови момента, в който беше радостно възбудена от решението на трудната задача. По този въпрос — край. Сега за Енск. Търпеливият и педантичен Доценко успял „да изцеди“ от Антон около тридесет фамилии на подследствени, но нито една от тях не биела на очи. Почти всички, по думите на Антон, били осъдени за стопански и длъжностни престъпления — присвоявания, кражби, рушветчийство — и само няколко криминални. Интересно, дали в този списък фигурира фамилията Рудник. Антон не си я спомнил. Освен ако…“
Настя грабна телефона. Не й вървеше често, но днес имаше късмет. Антон беше на гости у Доценко.
— Рудник ли? — попита той. — Имаше. Точно така, имаше. По член сто и двадесети.
— Кой член?
Настя едва не изпусна слушалката.
— Сто и двадесети. Запомнил съм го, защото този член рядко се среща, а и беше единствен в картотеката. Още тогава си помислих, че той има еднаква фамилия с нашия шеф на полиграфията. Не, името и презимето не си ги спомням.
„Една и съща фамилия? Може би роднини? Или самият Борис Василиевич Рудник е любител на непълнолетни момиченца? По дяволите, ама че каша се забърка. Ако само имат една и съща фамилия — добре. Ами ако не е така? Тогава не трябва да моля Павлов за нищо, свързано с Рудник. Ще се наложи да преработя целия сценарий. Колко неподходящо е всичко в него, ако наистина става дума за същия Рудник. За делото на Филатова, разбира се, е добре, но за борба с Ковальов — не много. Ако Павлов забележи, че Лебедева се върти около Рудник, ще се обезпокои, а не бива да го тревожим. Но това е при условие, че става въпрос за същия Рудник… Ако не закачаме Рудник, ще трябва да търсим друг източник за информация относно Ковальов, а времето тече. Ще се наложи да играем с Павлов с открити карти…“
— Вече е готово?! — не скри възхищението си Павлов, прелиствайки текста на интервюто. — Много бързо работите, Лариса. Красивата жена трябва да се щади — многозначително добави той.
— Нямам възможност да се щадя. За да печеля, трябва бързо да действам.
На Павлов му се стори, че тонът й е сух и раздразнителен. И изобщо Лариса днес беше друга — сякаш от нещо бе недоволна и през цялото време загрижено поглеждаше часовника си. Като че ли чакаше сгоден момент да скочи и да си тръгне. Но Александър Евгениевич не отстъпваше толкова лесно от завоюваните позиции. Той добре помнеше каква бе била тя само преди два дни, в събота. Не, нямаше да я пусне да си отиде в такова настроение.
— Какво ви е, Лариса? — меко я попита. — От какво сте разстроена?
Тя избегна отговора, давайки си вид, че не го е чула.
— Александър Евгениевич, прочетете, моля ви, текста. Ако ви устройва, ще го публикуваме в броя след две седмици.
— А ако нещо не ме устройва? Ще го преработите и пак ще дойдете при мен, така ли? Или съвсем ще се откажете от този материал?
Лариса пушеше мълчаливо, без да крие своето нетърпение. Павлов стана от мястото си, приближи се до малката масичка, зад която тя седеше, притегли един стол и седна. После я хвана нежно за ръката и тихо й заговори: