Стечение на обстоятелствата

Организатора — точно обратно — загуби съня си. От същия онзи ден преди две седмици, когато Възложителя се появи и поиска среща. Организатора заемаше положение, доста по-високо от това на неговия стар познат, и с неудоволствие си помисли, че той ще поиска нещо, опитвайки се да го шантажира с миналите им взаимоотношения. Но всичко се оказа далеч по-лошо. Около Възложителя се оформяше скандал, в орбитата на който, ако работата станеше дебела, можеше да попадне и самият Организатор. Всичко зависеше от това колко дълбоко ще ровят. А ако изплуваше името на Организатора или дори само намек за него, чакалите от групата на Ковальов щяха да го изядат, без да им мигне окото, за своя радост и за радост на вестникарите. Казано направо, миналото на Организатора си беше мръсничко. Просто досега на никого и през ум не му беше минавало да се рови в него. Но ако се разровеха — това щеше да е краят.

След като получи поръчката, Организатора намери Изпълнителя и му предаде всички сведения, които Възложителя му беше съобщил. Беше му поставен срок до понеделник. Днес беше петък, по-точно — вече събота. Засега още не се бе обаждал. Четвърта нощ Организатора не можеше да спи, дрънкаше на жена си някакви глупости за срочен доклад, предназначен за президентския апарат, седеше в кухнята и с ужас чакаше. Какво чакаше? Съобщение за това, че опасността е отминала и скандал няма да има? Или за това, че Изпълнителя не се е справил и трябва да се търси друго решение? Каквото и известие да получеше, за него това можеше да означава само отсрочка: или ще го изядат политическите му противници, или ще го арестуват за съучастие в убийство. Въпросът бе само кой ще е по-бърз. Разбира се, Изпълнителя беше надежден човек, с добри препоръки. И сега само от него зависеше дали Възложителя и Организатора ще се превърнат от длъжностни лица, вдъхващи респект, в обикновени престъпници. Всичко беше в неговите ръце. Всичко.

Изпълнителя също не спеше, но не от тревоги и безпокойство. Той беше на работа. Чакаше жертвата.

Изпълнителя знаеше, че човекът, когото му бяха възложили да отстрани, е в командировка и трябваше да се яви на работа едва в понеделник. В такива случаи хората се прибираха вкъщи или в четвъртък и в петъка си почиваха, или в петък срещу събота. За всеки случай Изпълнителя беше заел своя пост в дома на жертвата в четвъртък по обед. Беше сигурен, че никой друг няма да дойде тук. Вече тридесет и шест часа седеше с хирургически ръкавици на ръцете и найлонови торбички върху маратонките. Изпълнителя беше истински ловец и изтощителното чакане не го изнервяше. Той можеше с часове да седи неподвижно, без да издава ни най-малък шум, сякаш изпаднал в анабиоза1. Периодично ставаше, правеше гимнастика, пиеше чай, дъвчеше сандвичите и шоколада, които си беше донесъл, влизаше в банята, измиваше се и отново сядаше във фотьойла. От време на време сваляше ръкавиците и, отпускайки ръце, даваше възможност на кожата да подиша. Изпълнителя се забавляваше с мисълта, че точно срещу жилището, в което дежуреше, се намираше Московската милиционерска школа. Под влияние на този факт той коригира някои моменти в замисления план за убийството и това леко го поразвесели. А иначе Изпълнителя беше сериозен, дори суров и хуморът му беше черен.