Стечение на обстоятелствата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: СЛОВО
- ISBN: 9544395814
- Переводчик: Соня Димитрова Семова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Стечение на обстоятелствата». Краткое содержание книги:
— Пак съм аз. Слушай, тази мадама, която ти пращам… С една дума, можеш добре да си изиграеш картите. Информацията ще попадне където трябва, сто процента гаранция. А ти ще си останеш чист като ангел. По документи тя е наша журналистка. Така че й разкажи всичко, което знаеш. Стига си вадил кестените от огъня, нека милионерите поработят малко за теб. И не се разкисвай, Борис, разбираш ли ме?
Павлов гнусливо се намръщи, като си спомни унилия глас на своя събеседник. „Парцал! Едва замириса на пушек, още огън не се е показал, а той вече се разтопи, разтече се като локва. Събра сили само колкото да намери „възложител“. А когато работата се свърши, съвсем се разкапа. За нищо вече не става. Трябва, трябва да го подкрепя, нека да се посъживи, малко успех няма да му се отрази зле. Защото, ако всичко край него върви зле, да не дава Господ, ще свие знамената още преди битката. И как такива лигльовци успяват да се доберат до върховете, умът ми не го побира! Страхливец. Намерил от какво да се плаши. Той ако знаеше…“
Павлов настръхна.
„Тази мръсница Ирина беше наполовина права — ако възникне скандал, винаги бих могъл да се чупя от органите на милицията. Кариерата? Голяма работа! Пукната пара не струва. Но за другата половина тя не беше права, защото другата половина… Ох, по-добре да не мисля за това. Той няма да ме остави жив. Нали му се заклех, че в Енск нищо не е останало след него, всичко е стерилно, никой нищо няма да изрови. И той ми повярва. Но ме предупреди, че ако по моя вина нещо се случи, няма да ме остави жив. За измама и непослушание той наказва безпощадно. Има такава сила, че само като си помисля за него, ме обзема страх. Международната наркомафия. Направиха го генерален директор на специално предприятие, чрез което перат пари. Поставиха му условие — твоето досие в Русия трябва да бъде кристалночисто, върху твоя завод не само сянка, ами и дори намек за сянка не бива да пада. И той им даде гаранция, а зад тази гаранция стои моята честна дума. А аз допуснах такъв гаф с тази глупава картотека! Нима можех да отида при него и да си призная? Ако го бях направил, нямаше да дочакам следващото утро. Дисциплината им е желязна. Затова и „възложител“ трябваше да търся чрез Борис, макар да съзнавах, че е рисковано. Разбира се, по-добре беше да помоля него, но трябваше да му обяснявам каква е работата, а това означаваше да си подпиша смъртната присъда сам. Не, в сравнение с него никакъв скандал не е страшен. Добре, че Борис нищо не знае, иначе от страх вече щеше да е хукнал към „Петровка“. Или при него…“
При тази мисъл Александър Евгениевич изстина.
„Не — успокояваше се той, — не може да бъде, Борис не го познава. Борис дори не подозира, че в тази работа има и втори човек. Може би се досеща, че си имам и друг като него, но не знае кой е той. Но той знае, от него не посмях да крия. По-добре да не мисля за това. В края на краищата, засега нищо не се е случило. Ариф беше на погребението, подслушал разговорите. Или от ревност, или заради този от Интерпол. Нашето пиленце не е било монахиня, нека си блъскат главите с това сега. Добре го измислих с тази любовна история, налапаха я и дори не се намръщиха. Затова сега си мислят, че щом е могла да скрие нашата връзка, то сигурно е имала и други мъже, които никой не познава. Нека да се ровят. Главната опасност идва от тази Каменская. За нея направо легенди се носят. Дори само една бележчица от Ирина да е останала, тази безцветна мишка веднага би се вкопчила със зъби в нея. Но явно не са намерили нищо. Пък и Каменская е в отпуска. Вече мога свободно да въздъхна. Утре ще намина при Гордеев да го попитам как вървят нещата. Иначе ще бие на очи — при Каменская ходих, дори два пъти — и изведнъж престанах. Ще поддържам репутацията си на безутешен вдовец.
Интересно е все пак как ме откри тази госпожичка? Да не би чрез Ариф? Колко пъти я питах, не ми каза. Фамилията ми е взела от автореферата, чак сега се сетих за това. Тогава, преди пет години, дори и представа си нямах, че тези автореферати се разпращат едва ли не из цялата страна, по всички юридически вузове. Дадох на момичетата от научния съвет кутия бонбони и бутилка коняк и те направиха всичко вместо мен. За фамилията — ясно, но другото откъде го е разбрала? Сигурно от Ариф, няма от кого друг. Кълне се, гадината, че нищо не й е казал, но как да го проверя? Вярна е приказката, че Изтокът е деликатна работа. Когато му позвъних в Баку и му поръчах да ми донесе в Москва дисертацията, не продума за пари, чакаше аз да заговоря. По гласа му личеше, че не ме харесва. Но кой е той, че да не ме харесва? На златна мина попадна в моята област. Вечен длъжник ще ми е. Добре, че не му взех пари тогава, някак си усещах, че пак ще ми потрябва. Не му вярвам, хич не му вярвам, но нямам друг изход, няма на кого да се опра. Борис не влиза в сметките, самия него някой трябва да го наглежда. Трудно се работи, когато не си сред свои. В областта и кучетата ме познаваха, всички въпроси решавах само по телефона. А тук… За какво ми трябваше тая Москва? Защо се съгласих? Ама че съм глупак! Но нима някой ме е питал. Съгласих се, защото той ми заповяда…“