Годината на Кобрата [bg]

— По-скоро късметлия! — вметна злобно Джарка.

— Така че ето ти отговора! — усмихна ми се ослепително Хоремхеб.

— Короната на Египет е на пазара и кой ще я носи? — посочих наоколо. — А и предполагам, генерале, че от отговора ми сега зависи дали аз и приятелят ми ще си тръгнем оттук живи.

— Дошло е време за решения — заяви Рамзес, — за избиране на страни, даване на клетви, за разкриване.

Погледна остро Джарка, който изсумтя насмешливо.

— Време за разкриване? — подигра се другарят ми. — А защо трябва да се доверяваме на теб, Рамзес? Какви са ти плановете за моя народ; защо ги събираш при Делтата? Ти не си приятел…

— Време за разкриване — изпари се циничното изражение на лицето на Рамзес. — Не е ли време, Маху, да си разменим някои тайни? Преди това обаче — с нас ли сте, или не?

Гледах тези двама воини: Хоремхеб, с приятно четвъртито лице, упорита брадичка, оплешивяваща глава, лъснала от масла и пот, очевидно все още шокиран от последните новини; до него Рамзес, със слаби, зловещи черти, неспокоен поглед и устни не повече от тънки безкръвни линии. Трябваше да избера по-малкото зло. На Ай не можеше, нямаше, никога нямаше да се доверя.

— Зависи — започнах да увъртам аз. — Зависи от това какви са намеренията ви.

— Не става дума за намеренията ни — заяви твърдо Рамзес, — а за онова, което вече се е случило. Ако разберем, че Тутанкамон е бил убит, че Ай нарочно ни е отдалечил от Египет, за да убие фараона, ще има война, война на живот и смърт.

— А иначе? — попита Джарка.

— Тогава отново ще настане времето на чакането — сви рамене Рамзес. — Ще видим какво ще ни поднесе съдбата, но трябва да изберете. Само защото Ай е узурпирал короната, не означава, че трябва да се прострем в краката му. Не става дума само за сега, а и за бъдещето. С нас ли сте, или не?