Съдбовният кораб [bg]

— Звучи по-лесно, отколкото е — сопна се Серила. — Не можеш да си представиш колко ужасяващо невежа звучиш с този твой момичешки оптимизъм. Мисля, че се наслушах на достатъчно провинциално философстване за един ден. Напусни.

— „Момичешкият ми оптимизъм“ е бингтаунският дух, който си „чувала да се изтъква толкова много“ — сопна ѝ се в отговор Роника. — Не успяваш да прозреш, че вярата ни в способността да победим собственото си минало е нещото, което ни е позволило да оцелеем тук. Именно това трябва да откриеш в себе си, съветничке, ако се надяваш да бъдеш една от нас. Сега. Ще погледнеш ли записите, или не?

Роника почти успя да види как жената се наежи. Искаше ѝ се да може да подходи към нея като към приятел и съюзник, но съветничката, изглежда, възприемаше всяка жена като съперничка или шпионин. Затова стоеше изправена и хладнокръвна, докато чакаше реакцията на Серила. Наблюдаваше я с търговски поглед и видя как очите на жената се отместиха към отворената на масата книга и обратно към Роника. Искаше да знае какво пише там, но не искаше да изглежда сякаш отстъпва. Роника ѝ даде още малко време, ала съветничката продължаваше да мълчи и тя реши да рискува всичко.

— Много добре. Виждам, че не си заинтересована. Мислех, че ще искаш да видиш какво открих, преди да го отнеса пред бингтаунския Съвет. Ако ти няма да ме чуеш, сигурна съм, че те ще го направят. — С решителна походка тя прекоси стаята до книгата на масата. Затвори я и пъхна тежкия том под мишница. Не бързаше да напусне стаята, с надеждата, че Серила ще я повика обратно. Тръгна бавно надолу по коридора, все още надявайки се, но чу единствено здравото затваряне на вратата на кабинета. Нямаше смисъл. С въздишка започна да изкачва стълбите към спалнята на Давад. При звука от почукване на входната врата, тя се спря и бързо застана до парапета на стълбището, като тихо погледна към входа долу.

Прислужницата отвори вратата и подхвана подходящо приветствие, но младият Търговец я избута встрани.

— Нося новини за съветничка Серила. Къде е тя? — настоя Род Каерн.

— Ще я уведомя, че сте… — поде прислужницата, но Род нетърпеливо поклати глава.

— Спешно е. Пристигна пощенски гълъб от Дъждовните земи. В кабинета ли е? Знам пътя. — Без да остави възможност на жената да отговори, той мина покрай нея. Ботушите му кънтяха по плочките, а плаща му се развяваше подире му, докато крачеше арогантно по коридора. Прислужницата заприпка по петите му, протестите ѝ останаха пренебрегнати. Роника го изпроводи с поглед и се зачуди дали има куража да слезе долу и да подслушва.