Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Думите му прозвучаха така, сякаш искаше да каже нещо друго и тя почувства странен прилив на… Радост ли беше? Но нямаше време да се замисля за това.

— Аз съм елф и рейнджър! — продължи да настоява тя. — Мога да изчезна сред дърветата! Никой няма да ме открие!

— Нито дори горски трол ли?

Тя се обърна и се вторачи в магьосника, който яздеше от другата страна на Туралиън.

— Защото ние знаем, че те се движат с орките — продължи той. — И знаем, че те са почти толкова умели в гората, колкото и вие.

— Почти, може би — призна тя. — Но аз съм по-добра.

— Никой не го отрича — съгласи се дипломатично Кадгар, макар че тя усещаше усмивката, напираща под спокойното му изражение. — Но не знаем колко от тях са някъде там, между нас и дома ти. А десетина от тях биха компенсирали блестящите ти способности.

Алериа отново изруга. Той, разбира се, беше прав. И тя го знаеше. Но това не я спря да се затича с пълна сила, без да се замисля за потенциалните заплахи. Тя беше виждала Ордата и знаеше на какво е способна. Познаваше опасността, която представляваше. И сега маршируваше към дома й! А хората й не подозираха за грозящата ги опасност!

— Просто ги накарайте да побързат! — отсече тя и се втурна напред, за да огледа прохода.

Донякъде се надяваше да срещне някой трол или орк, но знаеше, че са все още твърде надалеч, за да ги види. Ордата имаше значителна преднина и, ако тези човеци не започнеха да се движат по-бързо от охлюви, тя щеше и да се увеличи!

— Притеснена е — каза тихо Кадгар, докато гледаха как Алериа изчезва от погледа им.

— Знам — отвърна Туралиън. — И не я виня. Аз също бих се притеснявал, ако Ордата се бе насочила към дома ми. Бях притеснен, когато мислехме, че ще поеме към Столицата, а това е най-близкото място, което мога да нарека дом за последните десетина години.

Той въздъхна.

— Освен това тя разполага само с половината армия на Алианса. И само с мен, за да я водя.

— Престани да се подценяваш — предупреди го приятелят му. — Ти си добър командир и благороден паладин, един от Сребърната ръка, най-добрият в Лордерон. Тя има късмет, че е попаднала на теб.

Туралиън се усмихна на другаря си с благодарност за подкрепата. Щеше му се само да можеше да му повярва. О-о, той знаеше, че е добър в битка. Беше получил достатъчно добро обучение и първият сблъсък с Ордата доказа, че може да го приложи на практика. Но водач? Преди тази война не му се беше налагало да води нищо, нито дори молитви. Какво разбираше той от водачество?

Наистина, като момче беше доста буден и често измисляше игрите, които играеше с приятелите си. Дори командваше някоя от измислените армии, когато играеха на война. Но, когато пое по духовния път, всичко се промени. Той започна да получава заповеди от висшестоящите свещеници, а по-късно, когато беше представен на Архиепископ Фейол, започна да следва и неговите инструкции. След като стана един от първите паладини, той попадна под ръководството на Утър, както всъщност и всички останали… Утър имаше силен характер и не допускаше конфликти. Той бе и най-възрастният от всички, а беше и най-близък с архиепископа.