Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Дуумхамър кимна. Той нямаше никакво доверие на Гул’дан, но уорлокът се беше доказал като полезен, създавайки рицарите на смъртта. Сега Военачалника беше любопитен какво ново се върти в главата му.

— Тези камъни съдържат мощна магия — обясни Гул’дан. — Вярвам, че ще мога да я овладея и да я използвам за нашите цели.

— Какво имаш предвид? — попита Дуумхамър.

Той знаеше, че не трябва да пуска юздите на Гул’дан. Не, нужни бяха повече подробности.

— Мога да ги използвам, за да построя олтар — отвърна Гул’дан. — Олтар на бурите46. Ще мога да канализирам енергиите от камъните, за да трансформирам същества. Ще ги направя много по-мощни и по-опасни, макар че може да претърпят известни промени.

— Съмнявам се, че някой орк ще ти позволи подобен експеримент за втори път — отсече Дуумхамър.

Той все още ясно помнеше нощта, когато Гул’дан предостави т.нар. Чаша на единството или Бокала на прераждането на всеки оркски вожд и на всеки воин, счетен за достоен. Дуумхамър не се довери на уорлока и, дори когато Блекхенд го подкани да пие, той отказа, оправдавайки се, че не желае да получава сила, каквато се полага на вожда му. Но той видя какво направи течността с другарите и братята му. Направи ги огромни и по-силни, да. Но освен това ги дари с блестящи червени очи и направи вече позеленяващата им кожа яркозелена… все знаци за демонична поквара. А после ги подлуди с кръвожадност, ярост и неутолим глад. Превърна някогашните благородни орки в зверове, в подивели убийци. Някои от орките по-късно съжалиха за промяната, но тогава, разбира се, вече бе твърде късно.

Гул’дан се усмихна, предусещайки мислите на военачалника си. И може би наистина беше на прав път. Кой знаеше какви странни сили бе придобил старият уорлок? Но той само повтори думите на Дуумхамър, без да уточнява мислите зад тях.

— Няма да използвам орки, за да тествам тези олтари — увери го Гул’дан. — Не, ще използвам същества, които могат да оценят увеличаването на силите си, но няма да забележат щетите върху интелекта си.

Той се усмихна широко.

— Ще използвам огри.

Дуумхамър се замисли над думите му. Не разполагаха с много огри, но всеки един под тяхно командване струваше десеторно повече от който и да е друг воин. Ако можеше да станат още по-мощни, определено си заслужаваше риска.

— Добре — каза накрая той. — Може да построиш тези олтари. Да видим какво ще стане. Ако проработят, ще ти осигуря още огри и същества от каквито други раси пожелаеш.

Гул’дан се поклони, а Дуумхамър кимна, вече замислен върху други детайли, обърна се и се оттегли.