Рубинения кръг [bg]

Тъкмо бяхме преминали покрай кола, когато от гората внезапно изникна една фигура, преграждайки пътя на Дмитрий, който тутакси зае отбранителна позиция, но се отпусна, когато видя, че е жена дампир. Тя също имаше суровото и напрегнато изражение на пазител, готов на всичко, подсилващо се от пистолета и сребърния кол, затъкнати в колана й. Медальонът около врата й беше съвсем същият като на Олив — само че със синьо, а не със зелено по края. Чертите на жената се смекчиха при вида на Роуз и Дмитрий, но отново се втвърдиха, щом погледът й попадна върху мен.

— Привет — рече тя. — Търсите „Дивия бор“?

Роуз се промуши покрай Дмитрий, което не беше лесно насред тясната пътека.

— Ние търсим една наша приятелка — каза тя. — Мислим, че живее с вас.

След като измери преценяващо Роуз и Дмитрий, жената дампир кимна доброжелателно към Сидни, но отново стана враждебна, когато погледна към мен.

— А той? Какво търси той?

— Момичето, което търсим, е и моя приятелка — отвърнах, удивен от реакцията й. — Обещах на сестра й, че ще я намеря.

Нашата домакиня изглеждаше скептично настроена и аз се зачудих на какво се дължи. Бих го отдал на дампирска солидарност, но тя се отнесе съвсем благосклонно към Сидни. Навярно бе видяла татуировката й и бе предположила, че това е обичайно алхимическо посещение. Ала това все още не обясняваше студеното й отношение към мен.

— Как се казва приятелката ви?

— Олив Синклер — отвърнах аз.

В очите й проблесна неприязън, но тя определено се отнасяше за мен, а не за Олив.

— Значи, ти си този, който й навлече тези неприятности?

— Този, който… — Смисълът на думите й достигна до съзнанието ми и аз усетих, че се изчервявам — нещо, което ми се случваше може би за втори път в живота. — Какво? Не! Разбира се, че не. Искам да кажа, че ако го бях направил, никога не бих… ами такова… аз не съм от мъжете, които…

— Не — намеси се безцеремонно Дмитрий. — Ейдриън не е виновен. Намеренията му са благородни. Гарантирам за него. Аз съм Дмитрий Великов. А това са Роуз Хатауей и Сидни Ивашков.

Представянето на човек с моройска кралска фамилия обикновено би предизвикало изненада и повторен поглед. Но беше ясно, че жената не е чула нищо, освен имената на Роуз и Дмитрий. Видях го съвсем ясно в очите й: същият трепет и благоговение, които бях наблюдавал толкова много пъти върху други лица, когато този славен дует се представяше. Като с магическа пръчка жената се преобрази от свиреп охранител в прехласната фенка.