Тайната на забранената книга [bg]

— Не мисля — изсъсках, дърпайки рязко тениската си надолу. Възползвах се от момента, за да изскубна слушалките от ушите си. Да слушам как Джеймс пее за обсесивно-компулсивен секс, беше равностойно на това да хвърлям газ в открит огън. — Каквото и да ми правиш, можеш просто да спреш. Губиш си времето с мен.

— Не е нещо, което правя, Шийте зрящ — каза то. — То е каквото съм. Аз съм всяка еротична мечта, която си имала и още хиляди, за които никога не си мислила. Аз съм секс, който ще те обърне наопаки, ще те изгори и ще те превърне в пепел — то се усмихна. — И ако избера, мога отново да те направя цяла.

Гласът му беше дълбок, богат и мелодичен и ми въздействаше като меко и чувствено смукане по подутите ми зърна. Еротичният ад отново започна да бушува в мен. Отдръпнах се до прозореца на пъба зад мен. Притиснах се в него трепереща.

„Алина е мъртва заради едно от тези неща.“ Увиснах за тази мисъл като за спасителна лодка.

Фае стоеше в средата на павираната улица на около пет-шест метра от мен, без да прави опити да ме доближи. Тази част на квартала беше забранена за коли и пешеходците, пресичащи улицата, го обикаляха спокойно, без да го удостоят с втори поглед.

Никой от тях не поглеждаше и към мен, което не беше особено изненадващо, въпреки че тениската ми отново беше вдигната и показвах на света любимия ми розов дантелен сутиен, както и по-голямата част от гърдите си. Вдишах рязко и дръпнах отново тениската надолу.

Дори днес, след всичко, което съм видяла, не бих могла дори да започна да описвам В’лане — принц на Туата Де Данан. Има някои неща, които са просто твърде необятни, твърде богати, за да бъдат побрани в думи. Това е най-доброто, което мога да предложа — представете си висок, могъщ, силен архангел, плашещо мъжествен, ужасяващо красив. После го оцветете в най-изтънчените отсенки на кестеняво, бронзово и златно, които бихте могли да си представите. Дайте му позлатена от слънцето грива, блещукаща с жилки канела, кожа от светлокафяво кадифе и очи от течен кехлибар, целунати от стопено злато.

Фае беше невъобразимо красив.

А аз исках да се чукам и да се чукам, и да се чукам докато умра.

И тогава разбрах. Всяко Фае, което бях срещала досега, имаше „нещо“, своя собствена визитка. Сивият мъж крадеше красота. Сенките изсмукваха живот. Многоустото нещо най-вероятно поглъщаше плът.

Това тук беше секс до смърт. Жертвоприношение чрез оргазъм. Най-лошото беше, че жертвата му би била напълно наясно в някоя далечна част на ума си, че умира, дори докато проси и умолява за точно това, което я убива. Внезапно получих ужасяващо видение за мен самата там на улицата, гола, жалка, гърчеща се от неутолима нужда в краката на нещото, невидима за минувачи, умираща просто ей така.