В черно като полунощ [bg]

— Ич не бех там! Питай ги тех да ти кажат! И те не беха там!

И тем подобни в същио дух, че знайш. Тифани заудря тенекиената си чиния по решетките, докато фигълите не замлъкнаха.

— Моля да ме извините, редови страж Треска, сигурна съм, че всички те много съжаляват за кръчмата… — започна тя, но той махна с ръка.

— Ако приемете съвета ми, госпожице, просто си тръгнете кротичко, без да отваряте и дума за кръчми.

— Но вижте… всички знаем, че строшиха „Кралската глава“, а…

Стражът отново я прекъсна.

— Тая заран минах край „Кралската глава“ — сподели той — и съвсем определено не беше строшена. Около нея всъщност се тълпеше маса народ. Всички в града искат да я видят. „Кралската глава“ си е точно както винаги си е била, доколкото видях, само с едно мъничко изключение, а именно, че сега е отзад напред.

— Какво значи „отзад напред“? — запита госпожа Пруст.

— Значи, че е обърната на другата страна — търпеливо обясни полицаят. — И да ви кажа, още докато бях там, вече не я наричаха „Кралската глава“.

Тифани сбърчи чело.

— Значи… я наричат „Кралският врат“!

Редови страж Треска се усмихна.

— Е, дума да няма, добре възпитана млада дама сте, госпожице, понеже повечето от онези там я наричаха „Кралск…“

— Не търпя мръсни приказки! — ожесточено го прекъсна госпожа Пруст.

„Нима? — помисли си Тифани. — С половин витрина, пълна с розови надуваеми както там се викат и други мистериозни предмети, които не успях да видя по-обстойно? Е, светът сигурно ще е доста странен, ако всички сме еднакви. И особено ако всички сме като госпожа Пруст.“

А над главата си долавяше шептенето на Нак Мак Фигъл, като този път Ульо Гламав вдигаше повече шум от обикновено.

— Думах ви, бре, нъл ви думах, рекох ви туй туканка е наопаци, рекох, ама не, ич не рачихте да ме чуете! Мож и да съм ульо, ама не съм диване.