![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
— Става въпрос за пълна синхронизация на всички налични бордови системи до момента на приземяването — обяви жената със зачервено от ентусиазъм лице. Последваха най-малко дузина въпроси. Мъж с изострени черти се поинтересува как стои въпросът с мерките за сигурност.
— Тъй като голяма част от това, което става на кораба, е извън обсега на мониторите — обяви той, като не сваляше поглед от капитана, — опасявам се, че може да има жертви. Това става винаги, когато липсва надеждна организация. Според мен немалко от пасажерите на този кораб сами си търсят белята.
Табита едва сега си спомни името му. Казваше се Риков. Възпитаник на „Платото“, еладелдийската военнокосмическа академия, той очевидно бе от онези, които се прехласваха пред строгата дисциплина. Използваше всяка възможност, за да настоява за по-сурови мерки в управлението на гражданите.
Господин Риков огледа навъсено присъстващите.
— Тук има ли представител на Клуба на разрушителите?
Почти риторичен въпрос, който предизвика всеобщо оживление. В Съвета представителите на фенклубовете за военни игри се брояха на пръстите на едната ръка и всички ги познаваха добре. Те до един бяха човеци, в биологичен смисъл. Най-изтъкнатият от тях бе прекарал първите няколко заседания с втренчен в екрана на компютъра поглед, погълнат от игри като „Смъртоносно разрушение“ и „Ликвидация“. Единствените реплики, които долитаха откъм бюрото му, бяха доволно сумтене всеки път, когато получаваше поредния бонус. Но скоро и той изчезна. Заместникът му, пристигнал след няколко настойчиви запитвания от страна на Съвета, се оказа клонинг, при това с мозъчен дефект — дали това не бе някаква перверзна шега?
Последният случай, когато имаха честта да се радват на представител от Пещерата на Хаоса, датираше отпреди няколко субективни месеца и споменатият субект бе или пиян до козирката, или тъп като ламарина. По време на речта на един от лидерите на алтецианската група той се бе изправил с изваден член, за да се изпикае върху стъпалата на залата. Табита едва бе сдържала смеха си. Риков и неколцина негови съмишленици естествено се възползваха от възможността, за да изхвърлят навън нещастника. И ето че сега Риков бе в стихията си.
— Да не забравяме оплакванията, които направо валят от страна на екипажа на мостика и персонала в централните видеостанции… — други развълнувани гласове за миг го заглушиха, но той успя да ги надвика, макар и за кратко. — Жителите на Нови Мадагаскар поддържат всецяло…
— Не само Нови Мадагаскар, но и други общности…
— 37,85% от населението на кораба…
— Възразявам, капитан Джут…
Дребното лайно имаше навика да произнася името й сякаш бе тъмничар, спрял пред килията й. По някакъв начин бе забелязал, че се унася в собствените си мисли.
— … не бива да позволяваме на банда наркомани и мрежоманиаци да окупират един от най-големите комуникационни комплекси…
— Мисля, че вече сме чували тази песен, господин Риков — рече Джут. Всички замлъкнаха, в очакване да продължи.
— Добре ще ми се отрази една бира — каза тя.
Присъстващите въздъхнаха облекчено и се закискаха.
— Някой друг да иска бира? Професоре? Господин Риков? Не? Ей! Робот!
Един сервизен робот се изтърколи до нея.
— За мен бира — поръча тя.
Роботът завъртя глава и светна недоумяващо с лампичките си.
— Тъпа консерва — ядоса се тя. — Някой има ли празна бутилка? — Подхвърлиха й кафяво шише и тя го хвана. — Ето. Виж. Бира. На мен.
Роботът я огледа и по екранчето му пробягна серия от нули.
Присъстващите си шепнеха развеселено. Джут изруга отново. Зое се надигна от стола.
— Аз ще ти донеса, капитане.
— Благодаря ти, Зое — Джут се наведе и я стисна за ръката. После се почеса. — Е, ако няма повече въпроси, да чуем професор Ксавир.
Професорът се изправи и под бръмченето на репортерските камери зае ораторското място, за да представи напредъка на работната група по топография.
— И тъй, капитане — обърна се той към Джут, която тъкмо отпиваше от бирата, донесена й от Зое, — трябва съвсем отговорно да заявя, че колкото повече неща откриваме, толкова по-логично ми се струва, че бихме могли да разглеждаме нашия кораб „Изобилие“, като един гигантски мозък, със свой вътрешен строеж, клетъчна конструкция, нервни пътища и прочее.