Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Ти си прав за това, че не мога да тръгна срещу Закона на Везните - заговори Олорин и хобитът се учуди колко безцветен е станал гласът на гостенина, като че я е нямало неговото избухване, като че ли нищо не се беше слуичло. - Но за останалото се заблуждаваш, опасно се заблуждаваш! Горе-долу същите разсъждения ми се е случвало да чувам и преди!

-Знам! В Нуменор, малко преди Падението му!

Изглеждаше сякаш Олорин се учуди, неподвижното до този момент лице, по-точно маска, трепна. Очите на духа се втренчиха в хобита

-Откъде ти е известно това?

-Лесно беше да се сетя - промърмори хобитът. - Поне ти би трябвало да знаеш, че главите на полуръ- стовете от време на време работят, и даже не лошо! Какво ли друго е могло да бъде казано там?

-Все пак ще завърша - овладявайки се, невъзмутимо продължи Олорин. - Ти казваш - къде са тези Валари, защо не довършат Злото? Знаеш ли изобщо какво е Зло?

-Злото е много различно, нелепо е да се опитваме да го изтребим за вечни времена! - Ядът отново се появи в гласа на хобита. Сякаш не той, а някой друг, силен и знаещ, говори сега с неговия глас. Току-що произнесеното от Фолко беше изречение на Елронд, записано от Билбо в Ломидол и преведено от него на Общия език. - Няма нужда да ми казваш, че Злото е многолико е неистребимо, че Доброто за едни се превръща в Зло за други и така нататък. Всеки застава от онази страна, която кара съвестта му да мълчи - ако, разбира се, има избор и съвест.

-Тогава ще ти го кажа по друг начин - рече примирително Олорин. - Нима вие, смъртните, сте безсилни парцалени кукли, с каквито си играят вашите деца? Нима сте лишени от разум, воля и влечение към свобода? Нима могат Валарите да се разпореждат с живота ви, нима могат да насочват пътищата ви против вашите желания и стремежи?! Само един път Валарите са се обърнали към Единствения - когато е паднал Нуменор, стремящ се в безразсъдната си гордост да преобърне реда в нашия свят. Повярвай ми, всички обитатели на Благословената земя и до ден днешен не престават да оплакват онези ужасни времена и гибелта на Великия народ. И всички Валари съжаляват и скърбят за това. Кои ще станете вие, ако ние започнем вместо вас да се разправяме с всеки, който посегне на мира и спокойствието на Запада? Разбери, полуръсте, Валарите, за които ти толкова страстно искаше да разбереш нещо - това са само сили на Арда, Стихията, и не е в тяхната власт да пасат народите с желязна тояга.

-Но е в тяхна власт да вдигат и разрушават планини, да променят коритата на реките, да покриват с гори безжизнени пустини, нали? - възрази Фолко. - Какво е пред тази сила човекът, джуджето или хобитът, какво са пред тази сила държави и кралства, крепости и армии, кураж и доблест?

-Валарите не са властни над пътищата и съдбите на децата на Единствения... - като че ли в гласа на Олорин прозвуча умора. - Именно защото Злото е многолико, затова никой, даже Валарите, не смеят да съдят кое е Зло, а кое - Добро.

-Тогава защо ти три хиляди години беше Врагът на Саурон?!