Цитаделата на аутарха [bg]

— Слугите на Групата на седемнадесетте не трябва да се жертват безпричинно.

— Именно. Ето какъв е планът. Ще впрегнем някои от бойните си коне в стоманената карета — само колкото да я измъкнем от калта. Ти и твоите хора трябва също да помогнете. Когато освободим каретата, ще ви върнем оръжията и ще ви помогнем да си пробиете път през блокадата. После заедно ще тръгнем на север. Можеш да задържиш каретата и да я предадеш на началниците си, както си смятал да направиш, когато си я заловил.

— Светлината на Правилната мисъл побеждава всяка тъмнина.

— Не, не сме преминали на страната на Групата на седемнадесетте. Искаме вашата помощ в замяна. Първо, да измъкнете каретата. Второ, да ни помогнете да се измъкнем. Трето — да ни осигурите ескорт, с чиято помощ да се върнем на своите позиции.

Асцианският офицер хвърли поглед към проблясващата карета.

— Никое поражение не е окончателно. Но неизбежният успех може да изисква нови планове и по-голяма сила.

— Значи си съгласен с плана ми? — Не бях забелязал, че се потя, но сега потта стигна чак до очите ми. Избърсах чело с края на плаща си — както обикновено правеше учителят Гурлойс.

Асцианинът кимна.

— Изучаването на Правилната мисъл разкрива пътя към успеха.

— Да — казах аз. — Вярно е. Нека зад нашите усилия се намерят нашите усилия.

Когато се върнах при каретата, до прозореца се доближи същият човек — звяр, с когото бях разговарял. Този път не изглеждаше толкова враждебен.

— Асцианите се съгласиха да се опитат още веднъж да измъкнат това нещо. Ще се наложи да разтоварим.

— Невъзможно.

— Ако не го направим, златото ще изчезне заедно със слънцето. Не те моля да го предавате — просто го извадете и оставете при него стража. Оръжието ще си остане у вас и ако някой въоръжен човек ви доближи, можете да го убиете. Аз съм невъоръжен и ще остана с вас. Можете да убиете и мен.

Наложи се да поговорим още доста, но накрая се съгласиха. Накарах ранените, които охраняваха асцианите, да оставят контусите си на земята и да впрегнат осем от конете в каретата, а асцианите — да се приготвят да бутат колелата и да дърпат конете. След това страничната врата на стоманената карета се отвори и хората — зверове изнесоха навън малки метални ковчежета — двама работеха, а онзи, с когото преговарях, остана на стража. Бяха по-високи, отколкото очаквах, въоръжени с фусили и пистолети, затъкнати в коланите — първите пистолети, които виждах, откакто наблюдавах как хиеродулите ги използват, за да отбият нападенията на Баландерс в градините на Дома на Абсолюта.

Когато целият товар бе изнесен и тримата хора — зверове застанаха около него с готово за стрелба оръжие, извиках. Ранените войници удариха с камшици впрегнатите коне, асцианите задърпаха, докато очите им сякаш щяха да изскочат от напрегнатите им лица… и точно когато вече си помислихме, че няма да се получи нищо, стоманената карета се измъкна от калта и тежко измина три-четири крачки преди ранените да успеят да я спрат. Гуасахт за малко да убие и двама ни — скочи от позицията си и се затича към нас, размахвайки моя контус. За щастие, хората — зверове бяха достатъчно схватливи, за да се сетят, че е просто възбуден и не представлява заплаха.