Цитаделата на аутарха [bg]

Спряхме на едно място, което не изглеждаше по-различно от всяко друго. Дочух от околните хълмове шум и неясен говор. Армията, разсредоточена несъмнено по санитарни причини и за да не е ясна мишена за асцианския враг, сега се събираше отново — точно както прашинките в каменния град се събираха, за да образуват телата на възкръсналите танцьори.

Не останахме незабелязани. Както навремето ни съпровождаха хищните птици, когато пътувахме към онзи град, така сега над разкъсаните облаци, които избледняваха и изчезваха под лъчите на изгряващото слънце, ни следяха някакви петоъгълни форми. Въртяха се като колела. Отначало, когато бяха далеч, изглеждаха просто сиви, но докато ги гледахме как се спускат към нас, разбрах, че са в някакъв оттенък, за който не можех да намеря название — нещо ахроматично, също както златото се нарича жълто, а среброто — бяло. Въздухът свистеше от въртенето им.

Едно подобно нещо, което досега не бяхме забелязали, профуча малко над върховете на дърветата. Всяка негова спица бе с дължината на кула, цялата надупчена от амбразури и отвори. Макар че лежеше хоризонтално, то сякаш крачеше. Вятърът, който предизвикваше, сякаш всеки миг щеше да изтръгне дърветата с корен. Моят петнист жребец изцвили и препусна, както направиха и много други бойни коне. Някои дори паднаха под напора на този странен вятър.

Миг по-късно всичко свърши. Листата, които кръжаха над нас като снежинки, паднаха на земята. Гуасахт извика, Ерблон изсвири и размаха знамето. Укротих жребеца и препуснах в лек галоп от един кон към друг, като ги хващах за ноздрите, докато ездачите им успяваха отново да ги овладеят.

По този начин спасих и Дариа. Не знаех, че тя също е в колоната. В доспехи, с контус и с по една тънка сабя от двете страни на седлото си, тя изглеждаше почти като момче. Не можех да не си представя как биха изглеждали другите познати ми жени в подобна ситуация. Теа — като театрален воин, прекрасна, но всъщност само бутафорна украса. Текла, сега част от самия мен — като отмъстителна вакханка, размахваща отровно оръжие. Аджиа — на бързоног дорест кон, с кираса, моделирана по тялото й и развяваща се на вятъра коса, сплетена с тетиви на лък. Йолента — прекрасна кралица в доспехи с шипове, големите й гърди и закръглените й бедра биха изглеждали абсурдно, ако конят й преминеше в нещо друго от спокоен ход; как се усмихва замечтано при всяко спиране и през цялото време се мъчи да се излегне в седлото. Доркас — стремително яздеща наяда, приличаща на фонтан, искрящ от слънчевите лъчи. Валерия — може би аристократичен вариант на Дариа.