Цитаделата на аутарха [bg]

Той се развълнува много повече, когато видя как хората — зверове товарят ковчежетата и чу какво съм обещал на асцианите. Напомних му, че ми е разрешил да действам от негово име.

— Когато действам аз — изръмжа той, — това е с идеята за победа.

Признах, че ми липсва военен опит, но отбелязах, че според мен в някои ситуации победата е именно в това да се измъкнеш от безизходна ситуация.

— И все пак се надявах, че ще измислиш нещо по-добро.

Слънцето вече залязваше. Посочих го.

Гуасахт се усмихна.

— В края на краищата това са същите асциани, които вече победихме.

Повика асцианския офицер и му каза, че нашите конници ще водят атаката, а неговите войници трябва да следват стоманената карета пеша. Асцианинът се съгласи, но когато войниците му си върнаха оръжията, настоя половин дузина от хората му да се покатерят върху каретата, а той самият да поведе атаката с останалите. Гуасахт се съгласи с видима неохота, която обаче ми се видя пълно преструване. Поставихме по един въоръжен войник върху всички осем впрегнати коня. Забелязах, че Гуасахт оживено разговаря с техния корнет.

Бях обещал на асцианите, че ще пробием кордона от дезертьори на север, но земята там беше твърде мека за стоманената карета и накрая се споразумяхме да тръгнем на северозапад. Асцианските пехотинци вървяха бързо, едва ли не на бегом, и стреляха. Каретата ги следваше. Тесните лъчи на контусите се врязаха в тълпата дрипльовци, които се мъчеха да ни приближат; асцианските аркебузи изстрелваха от покрива на каретата заряди от виолетова енергия, които се взривяваха сред тях. Хората — зверове стреляха със своите фусили през прозорците и поваляха с един залп по петима-шестима противници.