Цитаделата на аутарха [bg]

— Ей, я вижте! — изкрещя благодетелят ми, скочи от коня и застана до мен. — Доведох ви новобранец! Севериън от Несус — обърна се той към мен, — намираш се пред Осемнадесета бацела на Нередовните контарии. Всеки от нас е неустрашим боец, стига да има шанса да изкара пари.

Опърпаните мъже и жени тръгнаха към нас. Мнозина открито ми се хилеха. Водеше ги някакъв висок и много слаб мъж.

— Другари, предавам ви Севериън от Несус! Севериън — продължи благодетелят ми, — аз съм твоят кондотиер. Наричай ме Гуасахт. Онази върлина, дето е по-дълга и от теб, е заместникът ми Ерблон. Сигурен съм, че останалите ще се представят сами. Ерблон, трябва да поговорим. Утре ще изпратим патрули — той хвана високия мъж за ръката и го поведе към палатката, като ме остави на войниците, които вече бяха успели плътно да ме наобиколят.

Един от най-едрите — мъж с телосложение на мечка, висок почти колкото мен и сигурно два пъти по-тежък — посочи към сабята ми.

— А ножница за това нещо имаш ли си? Дай да я видя.

Подадох му я без възражения. Каквото и да се случеше след това, бях сигурен, че няма да стане повод за убийство.

— Значи си ездач, така ли?

— Не — отговорих. — Яздил съм малко, но не съм добър ездач.

— Но знаеш как да се справиш, нали?

— По-добре зная как да се оправям с хората.

Всички се засмяха.

— Е, това е направо идеално — каза здравенякът. — Защото по всяка вероятност няма да ти се наложи да яздиш много, но доброто разбиране от жени — и коне — ще ти е от полза.

Докато говореше, дочух тропот на копита. Двама мъже водеха петнист мускулест жребец с диви очи, като опъваха поводите му от двете му страни. В седлото с лекота седеше една повлекана с насмешливо лице — държеше във всяка ръка по един бич вместо юзди. Войниците и жените радостно завикаха и заръкопляскаха. От шума жребецът се изправи на задните си крака и размаха предните, показвайки на всеки от тях по три рогови израстъка, които наричаме копита — нокти, еднакво годни за борба и за ровене на земята. Движенията им бяха толкова бързи, че очите ми не успяха да ги проследят.

Здравенякът ме потупа по гърба.

— Не е върхът, но е достатъчно добър и лично съм го обучавал. Месроп и Лактан ще ти дадат поводите и всичко, което трябва да направиш, е да го възседнеш. Ако го направиш, без да събориш Дариа, можеш да я имаш, докато те настигнем.

После изкрещя:

— Добре, пускайте!

Очаквах онези двамата да ми подадат поводите. Вместо това те ги хвърлиха в лицето ми и при опита си да ги хвана ги пропуснах. Някой сръга жребеца отзад, а здравенякът рязко подсвирна. Жребецът бе обучен да се бие, подобно на бойните коне в Мечата кула, и макар че дългите му зъби не бяха подсилени с метал, дори в естествения си вид стърчаха от устата му като ножове.