Деца от кръв и кости [bg]

Лекан, изглежда, веднага разбира. Кимва, пристъпва напред и продължава историята.

— Оя първа разбрала, че не всичките й деца могат да се справят с такава голяма сила. Тя започнала да избира между тях и като майка си да споделя своите способности само с онези, които показвали търпение и мъдрост. Братята и сестрите й последвали нейния пример и скоро броят на маговете намалял. В тази нова ера всички магове били дарени с къдрава бяла коса в знак на почит към лика на Небесната майка.

Приглаждам назад правата си коса и страните ми пламват. Дори и да минавам за мъдра, няма бог в небесата, който да отсъди, че съм търпелива…

Погледът на Лекан се насочва към последния небесен стенопис, където мъже и жени, чиято кожа е покрита с бели символи, са коленичили и се молят.

— Небесната майка създала моите хора, последователите, за да защитават волята на боговете на тази земя. Предвождани от мамалауо, ние служим като духовни пазители, чиято задача е да свързват духа на Небесната майка с маговете на земята.

Той замълчава, когато на стенописа над сентаросите се изправя една жена с кама от слонова кост в едната ръка и светещ жълт камък в другата. И тя е облечена в кожена роба, като братята и сестрите си, но на главата й има богато украшение за коса. Мамалауо.

— Какво държи?

— Камата от кост — отговаря Лекан, изваждайки я от робата си. — Свещена реликва, издялана от скелета на първия сентаро. — Камата сякаш е окъпана в светлосиня светлина, излъчваща студена като лед енергия. На дръжката й ярко грее същата сенбария, изписана по ръцете на Лекан. — Който я държи, получава сила от жизнената енергия на всички онези, които са я държали преди него.

— В дясната си ръка мамалауо държи слънчевия камък, жива частица от душата на Небесната майка. Понеже в него е духът й, той я свързва с този свят и поддържа магията жива. Веднъж на всеки век нашата мамалауо отнасяла камата, камъка и свитъка в свещения храм, за да извърши свързващия ритуал. С кръвта си, която пускала с камата, и използвайки силата в камъка тя заключвала духовната връзка с боговете в кръвта на сентаросите. Докато сме съществували ние, живеела и магията.

Мамалауо в стенописа припява, думите й танцуват по стената в нарисувани символи. От камата капе нейната кръв. Светлината на жълтия камък огрява целия стенопис.

— Това ли се е случило? — Тзеин гледа стенописа с угаснали очи, стои някак вдървено. — Тя не е извършила ритуала? Затова магията е изчезнала?

Въпреки че казва магия, аз чувам „мама“ в гласа му. Това е причината тя да остане беззащитна.

Затова кралят я отведе.

Искрата изчезва от погледа на Лекан и картините престават да се движат. В миг магията на стенописа умира и той вече не е нищо повече от обикновена суха боя.