Деца от кръв и кости [bg]

Слагам ръка на рамото му и го стискам, за да потуша гнева му. Познавам брат си. Знам, че крясъците му скриват болката.

— Нашата задача е да защитаваме човешкия живот, не ни е позволено да го отнемаме.

Стоим така известно време и само подсмърчането на Амари нарушава тишината. Втренчена в изрисуваните стени, аз започвам да осъзнавам докъде ще стигнат другите, за да ни държат в подчинение.

— Но сега магията се е върнала, нали? — пита Амари, избърсвайки сълзите си с края на дашикито си. Тзеин й подава парче плат, откъснато от наметалото му, но милият жест сякаш става причина за още повече сълзи. — Свитъкът подейства на Зели и Мама Агба — продължава Амари. — Също и на моята приятелка. Ако го докоснат всички божници в Ориша, това няма ли да е достатъчно?

— Когато избил сентаросите, Саран прекъснал старата връзка между маговете и боговете над нас. Свитъкът връща магията, защото има силата да разпали нова връзка с боговете. Но за да стане тази връзка постоянна и да се върне магията завинаги, трябва да извършим свещения ритуал. — Лекан разгъва свитъка с благоговение. — Прекарах много години в търсене на трите свещени реликви и почти всичко беше напразно. Успях да намеря камата от кост, но понякога се тревожех, че Саран е успял да унищожи другите.

— Не мисля, че може да стане — казва Амари. — Баща ми наредил на адмирала си да унищожи свитъка и слънчевия камък, но той не успял.

— Не е успял, защото реликвите не могат да бъдат унищожени от човешки ръце. Те са получили живот чрез магия и само магия може да причини края им.

— Значи можем да го направим? — настоявам аз. — Можем да върнем магията?

За първи път Лекан се усмихва и в златистите му очи просветва надежда.

— Слънцестоенето наближава. Сега ще се случи за десети път от деня, в който Небесната майка дала даровете на хората. То ни дава последен шанс да поправим злото. Последен шанс да запазим магията жива.

— Как? — пита Тзеин. — Какво трябва да направим?

Лекан отново разгъва свитъка и започва да разгадава изписаното със символи и рисунки.

— На стогодишното слънцестоене на северния бряг на морето Оринион се появява свещен храм. Трябва да занесем там свитъка, камата и слънчевия камък и да произнесем древното заклинание от този свитък. Ако завършим ритуала, ще успеем да създадем нови кръвни линии и да възстановим предишната връзка, като по този начин осигурим живот за магията през следващите сто години.

— И всеки божник ще стане маг? — пита Амари.

— Ако ритуалът бъде завършен преди слънцестоенето, всеки божник, който е на възраст над тринадесет години, ще се превърне в маг.

Стогодишното слънцестоене — повтарям си наум и се опитвам да пресметна колко време имаме. Лятното завършване при Мама Агба винаги е на новолуние, след ежегодния улов на тигровите риби. Ако слънцестоенето наближава…

— Чакай! — възкликва Тзеин. — Това е след по-малко от една луна!

— Какво? — Сърцето ми спира. — А какво ще стане, ако го пропуснем?