Деца от кръв и кости [bg]

— Какво е това? — прошепва Амари и се върти в желанието си да разгледа всичко наведнъж.

Лекан ни прави знак да се приближим и аз дръпвам Амари след себе си, задържайки я, когато се спъва. Той притиска ръце към камъка и бавно отговаря:

— Произходът на боговете.

Златистите му очи искрят и ярка енергия изтича от дланта му и преминава в стената. Когато плъзва по рисунките, те светват и фигурите бавно оживяват.

— Небеса! — възкликва Амари и сграбчва китката ми.

Магията и светлината разцъфтяват, докато всяка от картините оживява пред очите ни.

— В началото Небесната майка създала небесата и земята, внасяйки живот в огромната тъмнина. — От дланите на възрастната жена, в чийто образ разпознавам статуята на горния етаж, се извива ярка светлина. Лилавата й роба се дипли като коприна около царствената й фигура, докато се раждат новите светове. — На земята създала хората, нейните деца от кръв и кост. В небесата родила боговете и богините. Всеки от тях олицетворявал различна част от душата й.

Въпреки че съм чувала мама да разказва тази история, никога не съм я усещала така истинска, както сега. Тя преминава от царството на митовете и легендите в реалния живот. Ние гледаме с широко отворени очи и усти, докато хора и богове изскачат от Небесната майка едновременно. Хората падат на кафявата земя, а новородените богове се понасят към облаците.

— Небесната майка обичала всичките си деца, всяко от тях създадено по нейно подобие. За да свърже всички ни, тя споделила дарбите си с боговете и се родили първите магове. Всяко божество взело част от душата й — магия, която трябвало да дарят на хората долу. Йемоджа взела сълзите от очите на Небесната майка и станала богиня на морето.

Поразително красива тъмнокожа богиня с пълни с живот сини очи проронва една сълза върху света. Когато пада, тя се разпръсва, създавайки океани, езера, потоци.

— Йемоджа дала на хората водата и научила тези, които я почитали, как да контролират силата й. Учениците й работили с неумолима дисциплина и станали господари на морето.

Раждането на Приливните магове — просветва ми изведнъж. Над нас нарисуваните хора от клана Оми подчиняват водата на волята си и я карат да танцува с изящна лекота.

Лекан разказва за раждането на боговете един след друг, като ни обяснява за всяко божество и клана му, когато минаваме край тях. Научаваме за Санго, който взел огъня от сърцето на Небесната майка, за да създаде Огнените магове, Аяо, който взел въздуха от дъха на Небесната майка и създал Ветрените магове. Научаваме за девет богове и богини и накрая остава само един.

Чакам Лекан да заговори, но той се обръща към мен с очакване в погледа си.

— Аз?

Пристъпвам напред и ръцете ми се изпотяват, докато заемам мястото му. Това е онази част от историята, която знам най-добре, история, която мама ми разказваше толкова често, че дори и Тзеин може да я изрецитира. Но когато бях дете, тя беше само мит, измислица, която възрастните разкриваха пред детските ни очи. За първи път историята изглежда истинска, втъкана в самата същност на моя живот.