![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
Той слага едната си ръка на челото ми, а другата на гърдите ми и започва да припява.
— Омо Мама Арабинрин Оя. Си ебун ийебийе ре. Ту идан мимо ре силе.
Странна сила се завихря около кожата ми. Водата се затопля още повече и дъхът ми секва, когато топлината ме залива.
— Омо Мама…
Дъщеря на Небесната майка — повтарям наум аз.
— Арабинрин Оя…
Сестра на Оя.
Си ебун ийебийе ре…
Открий безценния си дар.
Ту идан мимо ре силе.
Освободи свещената си магия.
Въздухът над нас затрептява с електрическа енергия, по-силна от всичко, което някога съм усещала. Надмогва жуженето от магията на Инан, засенчва прилива на енергия при първото ми докосване до пергамента. Върховете на пръстите ми се стоплят, пламвайки с бяла светлина. Докато Лекан напява, силата преминава по вените ми и всяка линия по пътя й започва да гори.
— Омо Мама. Арабинрин Оя…
Колкото по-силно звънти заклинанието му, толкова по-силно реагира тялото ми. Магията завладява всяка моя клетка, пулсирайки, когато Лекан потапя главата ми под водата. Черепът ми се притиска в дъното на ваната и някакъв нов въздух засяда в гърлото. Най-после разбирам думите на Мама Агба.
Сякаш дишам за първи път.
— Омо Мама…
С нарастването на магията вените се издуват под кожата ми и сякаш всеки момент ще избухнат. В очите ми започват да танцуват червени воали, разбивайки се като вълни, завихряйки се като ураган.
Изгубвам се в прекрасния им хаос и пред мен се появява образът на Оя. Около нея като духове танцуват огън и вятър, въртейки се като червената коприна на полата й.
— Арабинрин Оя…
Танцът й ме омагьосва, запалвайки всичко, което не знаех, че съществува в мен. То изгаря тялото ми като пламък, но и охлажда кожата ми като лед, прииждайки на непознати вълни.
— Си ебун ийебийе ре — вика Лекан над водата. — Ту идан мимо ре силе!
В един последен прилив избликва цунами и магията потича през всеки сантиметър на тялото ми. Настанява се във всяка клетка, оцветява кръвта ми, изпълва ума ми. В силата й виждам едновременно и началото, и края, неразрушимите връзки, които съединяват живота на всички ни.
Червеното на гнева на Оя се завихря около мен.
Среброто в очите на Небесната майка заблестява…
— Зели!
Примигвам, отварям очи и осъзнавам, че Тзеин ме разтърсва за раменете.
— Добре ли си? — пита той.
Кимвам, но не мога да проговоря. Нямам думи. Останало ми е само усещане за изтръпналост.
— Можеш ли да станеш? — пита Амари.
Опитвам се да се избутам нагоре във ваната, но веднага целият свят започва да се върти.
— Не мърдай — нарежда ми Лекан. — Тялото ти има нужда от почивка. Кръвната магия изцежда жизнените ти сили.
Почивка — повтарям аз. Нямаме време за почивка. Ако Лекан е прав за слънчевия камък, трябва да тръгваме към Ибейджи и да го намерим. Не мога да извърша ритуала без него, а времето ни вече е толкова малко. До слънцестоенето остават само три четвърти луна.
— Трябва да отделите една нощ — настоява Лекан, усещайки тревогата ми по някакъв начин. — Пробуждането на магията е като прибавянето на ново усещане. Тялото има нужда от време, за да се приспособи към напрежението.
Кимвам и затварям очи, отпускайки се на хладния камък.
Утре ще започнеш. Ще тръгнеш към Ибейджи, ще намериш камъка. Ще стигнеш до свещения остров. Ще извършиш ритуала.
Повтарям плана отново и отново, оставяйки повторението да ме приспи. Ибейджи. Камък. Остров. Ритуал.
След малко умът ми потъва в мека тъмнина, на секунди от съня. Вече се унасям, когато Лекан ме сграбчва за раменете и ме изправя на крака.
— Някой идва — вика той. — Бързо! Да тръгваме!
Глава деветнадесета
Инан
… да ни влачи така през половината свят…
… защо не могат просто да ни кажат какво е откраднала?
… ако негодникът си мисли, че съм съгласен да умра на тази скали…
— Инан, забави ход! — вика отдолу Каел.
Трябва ми миг, за да осъзная, че това не е един от гласовете в главата ми.
Колкото повече се приближаваме към Кандомбле, толкова по-силни стават гласовете им.
Проклети да са небесата! Оплакванията на стражите жужат като пчели, боричкайки се вътре в главата ми. Въпреки че не искам да ги чувам, не мога да си позволя да задуша проклятието си, защото дори и най-малкото усилие кара краката ми да се плъзгат по камъните.