![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
Лекан среща погледа ми.
— Ако го пропуснете, в Ориша никога вече няма да има магия.
Стомахът ми се преобръща сякаш са ме блъснали от върха на планината. Една луна? Една луна или никога вече?
— Но магията вече се връща — клати глава Тзеин. — Върна се със свитъка. Ако той може да стигне до всички божници…
— Това няма да помогне — прекъсва го Лекан. — Свитъкът не те свързва с Небесната майка. Той само разпалва връзката ти с твоето божество. Без ритуала магията ще умре с края на слънцестоенето. Единственият начин да остане жива е да се възстановят връзките на маговете с Небесната майка.
Тзеин изважда картата си и Лекан начертава пътя до мястото, където ще се появи свещеният храм. Моля се мястото да е такова, че да е възможно да стигнем дотам, но очите на Тзеин се разширяват тревожно.
— Чакай — казва Амари и вдига ръце. — Свитъкът и камата са при нас, но къде е слънчевият камък?
Тя оглежда робата му с очакване, но светещият камък не се появява.
— Проследявам камъка от Уари от момента, когато за първи път се е появил на брега. Проверявах получена за него информация в Ибейджи, когато духът ми ме повика обратно тук. Трябва да приема, че е трябвало да се срещна с вас.
— Значи не е у теб? — възкликвам аз.
Лекан поклаща отрицателно глава и Тзеин едва не избухва:
— Тогава как ще направим всичко? Самото пътуване ще отнеме една цяла луна!
Отговорът става толкова ясен и за двама ни, колкото рисунките по стената. Божниците никога няма да станат магове. Властта завинаги ще остане на Саран.
— Ти можеш ли да ни помогнеш? — пита Амари.
— Мога да помогна — кимва Лекан. — Но само донякъде. Само жена може да стане мамалауо. Аз не мога да извърша ритуала.
— Но ти трябва да го направиш — не се отказва Амари. — Ти си единственият останал сентаро.
— Не става така — поклаща глава Лекан. — Сентаросите не са като маговете. Вашата връзка с боговете е чрез кръвта ви. И точно тази връзка с Небесната майка е нужна, за да се извърши ритуалът.
— Тогава кой може да извърши ритуала?
Лекан се обръща към мен с натежал поглед.
— Маг, свързан с боговете.
Минава малко време, преди думите му да стигнат до мен, и когато това се случва, аз едва не се разсмивам. Той обаче продължава:
— Щом Небесната майка е донесла свитъка при теб чрез наследник на кръвта на Саран, нейното решение е ясно.
Нейното решение е грешно — едва не извиквам аз. Не мога да спася маговете. Та аз едва успявам да спася себе си!
— Не, Лекан. — Стомахът ми се свива както в деня, когато Амари ме сграбчи на пазара. — Аз не съм достатъчно силна. Освен това никога не съм изричала заклинание. Казваш, че свитъкът ме свързва само с Оя — аз също не съм свързана с Небесната майка!
— За това мога да помогна.
— Тогава помогни на себе си. Помогни на Тзеин — избутвам брат си напред. Дори и Амари ще е по-добър избор от мен.
Но Лекан сграбчва ръката ми и ме повежда напред през сводестата зала. Преди да успея да се възпротивя, той ме прекъсва:
— Боговете не грешат.
Капки пот се събират на челото ми, докато изкачваме още едно каменно стълбище. И така стълбище след стълбище все по-нагоре, към върха на планината. С всяка крачка най-различни мисли се въртят в главата ми, напомняйки ми всички начини, по които това може да се провали.
Може би ако вече имахме слънчевия камък…
Ако кралската стража не ни следваше по петите…
Ако Лекан просто намери някой друг, който да извърши глупавия ритуал…
Гърдите ме стягат и аз започвам да се задушавам при мисълта за провал. Усмивката на тате се появява пред очите ми, надеждата в очите му. Ако нямаме магия, те никога няма да се отнасят към нас с уважение.
Имаме нужда от този ритуал. Той е единствената ни надежда. Без него никога няма да сме силни.
Монархията винаги ще се отнася с нас като с ларви.
— Стигнахме.
Най-после стигаме до върха на стълбището и излизаме навън в избледняващата светлина на деня. Лекан ни отвежда до проблясваща каменна кула, която се издига на върха на планината, далече над храма, в който бяхме влезли. Въпреки че няколко напукани плочи отбелязват входа, мястото е практически недокоснато. Високи колони подпират конструкцията, извиваща се в редици изящни арки.
— Еха! — ахвам аз и прокарвам пръсти по издълбаните сенбарии по колоните. Знаците греят под чезнещата слънчева светлина, която прониква през арките.
— Ето.
Лекан посочва към единствения предмет наоколо — обсидианова вана, пълна с прозрачно синя вода, от която се вдига пара. Той се приближава до нея и течността започва да ври, въпреки че не виждам танцуващи под нея пламъци.