![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
Дете…
Очите ми преминават по кафеникавата кожа на жената и стигат до грапавия камък, който стиска в ръка. Ужасът й се втурва през костите ми, но непоклатимата й решителност гори още по-силно.
— Инан!
Съсредоточавам се мигновено — правя го винаги когато Каея извика името ми. Но щом стигаме до фургоните на търговците, хвърлям поглед назад към жената, потискайки проклятието си, въпреки начина, по който то кара стомаха ми да гори. От какво се страхува? И защо ще искам детето й?
— Чакай! — спирам Каея, докато минаваме покрай фургона на един търговец с две впрегнати еднороги гепардери.
Петнистите същества ме гледат с оранжевите си очи. Остри зъби надничат иззад очертаните им с черно устни.
— Какво?
Тюркоазен облак виси около вратата, по-голям от онези, които се бяха появявали досега.
— Тук има много разнообразни неща. — Опитвам се да запазя тона си безгрижен, докато се приближаваме.
И миризмата на солено море от душата на момичето.
Въпреки че се съпротивявам на магията си, когато минавам през облака, мирисът й ме обгръща. Божницата се появява в главата ми напълно оформена, с тъмната си кожа, почти блестяща на слънцето на Сокото.
Образът е пред мен само за миг, но дори и само едно потрепване кара стомахът ми да се преобръща. Магията се храни като паразит с кръвта ми. Влизам през вратата на фургона, оправяйки шлема си.
— Заповядайте, заповядайте.
Широката усмивка на възрастния търговец се разтича по тъмнокожото му лице като мокра боя. Той става, опирайки се на стената на фургона.
— Виждал ли си това момиче? — бута пергамента в лицето му Каея.
Търговецът присвива очи и избърсва очилата си в ризата. Бавно. Печели време. Взима листа.
— Не мога да кажа, че съм я виждал.
По челото му избиват капчици пот. Поглеждам към Каея — тя също е забелязала.
Няма нужда от магия, за да се види, че глупакът лъже.
Обикалям малкия фургон, ровя и премествам неща, за да предизвикам реакцията му. Забелязвам бутилка с формата на капка, пълна с черна боя, и я пъхвам в джоба си.
Известно време търговецът стои неподвижно. Прекалено неподвижно за човек, който няма какво да крие. Когато приближавам до един сандък, той видимо се напряга, затова ритам с крак. Разхвърчават се дървени тресчици. Открива се железен сейф.
— Недейте…
Каея блъска търговеца до стената, претърсва го и ми подхвърля връзка ключове. Пробвам всеки от тях в ключалката на сейфа. Как се осмелява да ме лъже!
Когато намирам точния ключ, вдигам капака със замах, очаквайки да открия някакви улики. Но виждам камъните от украшението за глава на Амари. Дъхът секва в гърлото ми.
Гледката ме връща назад във времето, когато двамата бяхме деца. В деня, когато за първи път си сложи това. Деня, когато я нараних…
Увивам се в завесите на дворцовата болница. Трудно ми е да заглуша виковете си. Докато се крия, докторът, който се грижи за раните на Амари, оголва гърба й. Когато виждам разреза от меча, стомахът ми се свива. Червен и кървящ, разрезът минава по гръбнака й. С всяка секунда изтича все повече и повече кръв.
— Съжалявам — плача в завесите, потрепервайки всеки път, когато иглата на доктора я кара да крещи. — Съжалявам — жадувам да изкрещя. — Обещавам, че никога вече няма да те нараня!
Но от устата ми не излиза нищо.
Тя лежи на леглото. И пищи.
Моли се агонията да свърши.
След часове Амари лежи вцепенена. Толкова изтощена, че не може дори да говори. Докато охка, прислужницата й Бинта се вмъква в леглото й. Прошепва й нещо, което незнайно как кара Амари да се усмихне.
Слушам и наблюдавам внимателно. Бинта успокоява сестра ми, както никой от нас не може. Тя й пее с мелодичния си глас и когато Амари заспива, Бинта взима старата нащърбена тиара на майка ни и я слага на главата на Амари…
Нямаше ден, в който Амари да не я носи. Единствената битка с майка ни, която успя да спечели. Само горилион можеше да откъсне това украшение от главата й.
За да е тук тиарата сега, сестра ми трябва да е мъртва.
Бутам Каея настрани и допирам острието на меча си в гърлото на търговеца.
— Инан…
Правя знак с ръка на Каея да мълчи. Това не е моментът за спазване на ранг или за предпазливост.
— Откъде имаш това?
— Момичето ми го даде! — изхриптява търговецът. — Вчера!
Сграбчвам пергамента.
— Тя ли?
— Не — поклаща глава търговецът. — И тя беше тук, но другото момиче ми го даде. Имаше бакърена кожа. Светли очи — като твоите!