Деца от кръв и кости [bg]

— Ако се съглася на това, трябва да разбудиш и други.

Лекан си поема ядосано въздух.

— Небесната майка те доведе тук…

— Моля те, Лекан. Трябва да го направиш. Не мога да бъда единствената.

Лекан цъка ядосано с език и ме насочва към ваната.

— Добре — отстъпва накрая. — Но първо трябва да разбудя теб.

Пристъпвам предпазливо във ваната, плъзгайки се бавно вътре, докато над водата остава само главата ми. Дрехите ми се носят около мен, докато топлината успокоява крайниците ми, отмивайки умората от днешното изкачване.

— Да започваме.

Лекан хваща дясната ми ръка и изважда камата от кост от гънките на робата си.

— За да отключим божествена сила, трябва да пожертваме това, което е най-божествено за нас.

— Използваш кръвна магия? — Тзеин пристъпва към мен с вцепенено от страх тяло.

— Да — отговаря Лекан. — Но сестра ти ще е в безопасност. Аз ще овладея магията.

Сърцето ми започва да бие по-бързо, когато си спомням изтощеното тяло на мама, когато за първи път бе използвала кръвна магия. Безкрайната сила бе разкъсала мускулите й. Дори и с помощта на Изцелителите, пак й трябваше цяла луна, за да може отново да започне да ходи.

Това беше риск, който тя пое, за да спаси Тзеин, когато той едва не се удави като дете. Но правейки тази жертва, тя едва не умря.

— Ти ще си в безопасност — уверява ме Лекан, сякаш е прочел мислите ми. — Това не е същото като при маговете, които използват кръвна магия. Сентаросите могат да я направляват.

Кимвам, въпреки че притъпеното острие на страха все още притиска гърлото ми.

— Прости ми — казва Лекан. — Това може да заболи.

Поемам рязко въздух, когато той порязва дланта ми, и стискам зъби от леката болка, а кръвта започва да тече. Болката се превръща в шок, когато кръвта ми започва да грее с бяла светлина.

Щом започва да капе във водата, аз усещам, че нещо ме напуска, нещо по-дълбоко от обикновено порязване. Червените капки оцветяват прозрачната синя вода в бяло и тя започва да бълбука още по-силно, когато падат още капки.

— Сега се отпусни. — Бумтящият глас на Лекан се понижава до тих шепот. Очите ми се затварят. — Прочисти съзнанието си, дишай дълбоко. Отдели се от веригите на света.

Едва се сдържам да не отговоря. Има прекалено много „вериги“, за да ги броя. Пламъците на Илорин докосват ума ми, писъците на Бизи отекват в ушите ми. Ръцете на принца се стягат около гърлото ми. Стискат. По-силно.

Но докато тялото ми се къпе в топлата вода, шията ми се отпуска и напрежението започва да изчезва. Безопасността на тате… гневът на Инан… Едно по едно всяко бреме потъва. Всички те ме напускат на талази, докато дори и смъртта на мама сякаш се изпарява в горещината.

— Добре — изрича успокояващо Лекан. — Духът ти се пречиства. Помни, каквото и да почувстваш, че аз съм тук.