Изтръгнати от корен [bg]

— Уложищус — казах отново, за да му дам още магия, все едно слагах съчки в угаснало огнище, за да го разпаля отново. Пламъците се усилиха и щом докоснеха виещите се стъбла, те мигом се отдръпваха. — Уложищус, уложищус — напявах аз; подхранвах и усилвах огъня, а когато се издигна още по-високо, взех горящи клони от него и подпалих целия Лес.

Каша се надигна, отскубна ръце от димящите лиани; собствената й плът бе порозовяла от горещината. Сега вече се движеше по-бързо, приближаваше през дима, през пращящите листа, тичаше сред обгърнати от огън дървета и падащи горящи клони. Косата й пламтеше, разкъсаните дрехи също, по лицето й се стичаха сълзи, кожата й червенееше и се покриваше с мехури. Тялото й пред мен се тресеше в оковите, гърчеше се в яростни писъци, а аз плачех и повтарях: „Уложищус!“ Пожарът се разрастваше и знаех, че също както Змеят можеше да ме убие, докато ме пречистваше от сенките, така и Каша можеше да умре сега, да изгори до смърт в ръцете ми.

Бях признателна за дългите, кошмарни месеци, в които се опитвах да намеря нещо, каквото и да е; признателна бях за всички неуспехи, за всяка минута, прекарана тук, в гробницата, когато Лесът се надсмиваше над мен. Това ми даваше сила да продължавам заклинанието. Чувах сигурния като котва глас на Змея зад себе си, който четеше напевно Призоваването до самия му край. Каша приближаваше, а цялата гора около нея гореше. Вече почти не виждах дърветата: тя беше толкова близо, че ме гледаше със собствените си очи, а пламъците докосваха кожата й, съскаха и пращяха. Тялото й се извиваше и мяташе пред каменната стена. Пръстите й се сковаха и разпериха и изведнъж вените по ръцете й станаха яркозелени.

От очите и носа й закапа сок като сълзи, който се стичаше на малки струйки по лицето й със силна, свежа и сладка, ужасно странна миризма. Устата й се отвори в кръгъл, беззвучен вик, а после изпод ноктите й прораснаха тънки бели коренчета, като дъбова фиданка, появила се за една нощ. Те плъзнаха с невъобразима скорост по оковите, като посивяваха и се втвърдяваха по пътя, и оковите се строшиха с пукот като лед в летен зной.

Аз не направих нищо. Нямаше време: всичко стана толкова бързо, че дори не успях да го видя. В един миг Каша беше окована, в следващия се нахвърли срещу мен. Неимоверно силна, тя ме събори на земята. Хванах я за раменете и я отблъснах с писък. От лицето й се стичаше дървесен сок, който цапаше роклята й и падаше върху мен като капки дъжд. Пълзеше по кожата ми и се събираше на мъниста въпреки защитното ми заклинание. Тя отвори устни, оголи зъби и изръмжа. Ръцете й се впиха в гърлото ми, нажежени като железа за дамгосване, и душащите корени запълзяха по мен. Гласът на Змея забързано пееше последните думи, препускаше към края на заклинанието.