Изтръгнати от корен [bg]

— Готова ли си да я пуснеш да си отиде? — попита Змеят.

Не бях, но бях. Бях твърде уморена. Нямах сили да продължавам да слизам по тези стълби към нещото, което носеше лицето на Каша. Аз изобщо не я бях спасила. Тя още беше в Леса, още беше погълната. Но фулмия продължаваше да трепти дълбоко в корема ми и да чака, и ако сега кажех „да“, ако останех тук, заровила лице в шепите си, докато той се върне, за да ми каже, че всичко е свършило, ми се струваше, че заклинанието може да изскочи с рев от мен и да събори кулата върху нас.

Огледах отчаяно лавиците открай докрай: безброй книги с гърбове и корици като крепостни стени. Ами ако някоя от тях пазеше тайната — фокуса, който можеше да я освободи? Изправих се, приближих се до тях и сложих ръце върху златните букви, които губеха смисъла си по слепите ми пръсти. „Призоваването на Луте“ отново привлече вниманието ми — онзи красив, кожен том, който някога бях взела и с това бях предизвикала яростта на Змея, преди още да знам каквото и да било за магията; преди да имам каквато и да било представа на колко много или малко съм способна. Сложих ръце върху книгата и рязко попитах:

— Какво призовава? Демон?

— Не, не говори глупости — отвърна нетърпеливо Змеят. — Призоваването на духове е шарлатанство. Много лесно е да твърдиш, че си призовала нещо невидимо и безтелесно. Това не е толкова тривиално. Призовава се. — Той замълча и с учудване забелязах, че се мъчи да намери правилните думи. — Истината — каза накрая и сви рамене, сякаш изразът е неточен и погрешен, но по-добър не знае. Не разбирах как можеш да призовеш истината, освен ако нямаше предвид да прозреш някаква лъжа.

— Но защо тогава се ядосахте толкова, когато започнах да я чета? — настоях аз.

Той ме изгледа свирепо.

— Това нещо тривиално ли ти се струва? Мислех, че те е пратил друг магьосник от двореца — дал ти е невъзможна задача, така че покривът на кулата да падне, когато силите ти свършат и магията се обърне срещу нас, за да изглеждам некадърен глупак, на когото не бива да се поверяват чираци.

— Но това би ме убило! Мислите ли, че някой в двореца…?

— …би пожертвал живота на една селянка с капка магия, за да отбележи победа над мен, а може би дори да издейства да заповядат да се върна обратно в двореца? Разбира се. Повечето придворни поставят селяните на едно стъпало над кравите, но под любимите си коне. С радост биха пожертвали хиляди като теб в схватка с Росия заради някакво дребно преимущество на границата и няма да им мигне окото. — Той махна с ръка, сякаш да прогони злото. — Във всеки случай не очаквах да успееш.