Изтръгнати от корен [bg]

Но не можех да спра: светлината я достигаше. Тя се обърна към мен. Изгубена в Леса, тя се обърна към мен и върху лицето й видях изписан собствения й дълбок гняв, трупан с години. Цял живот бе знаела, че ще бъде отведена, независимо дали го иска или не. Гледаше ме ужасът на хиляди дълги нощи, в които бе лежала по гръб в мрака и се бе чудила какво ще стане с нея, бе си представяла ръцете на отвратителен магьосник върху себе си и дъха му върху лицето си; в този миг чух как Змеят зад гърба ми си поема остро дъх, запъва се с думите и замлъква. Светлината в шепите ми потрепна.

Погледнах го отчаяно, но той веднага поде отново заклинанието със строго контролиран глас и съсредоточен поглед върху страницата. Светлината грееше през него, сякаш някак се бе превърнал в прозрачно стъкло, бе се изпразнил от мисъл и чувство, за да изпълни заклинанието. О, как исках и аз да сторя така, но не мислех, че мога. Трябваше да се обърна отново към Каша, изпълнена с обърканите си, заплетени мисли и тайни желания, и да й позволява да ги види, да види мен, като гол, блед, гърчещ се червей под обърнат дънер. Трябваше и аз да я видя оголена, което беше още по-тежко, защото тя също ме бе мразила.

Беше ме мразила, задето не ме грози опасност, задето ме обичат. Майка ми не ме бе принуждавала да се катеря по високи дървета, нито да ходя по три часа пеш всеки ден до горещата, лепкава пекарна в съседния град, за да се науча да готвя за господаря си. Не ми бе обръщала гръб, когато плачех, не ми бе казвала да бъда смела. Не бе вчесвала косата ми по триста пъти всяка вечер, за да бъда красива, като че ли иска да ме вземат, като че ли иска дъщеря, която ще иде в града, ще забогатее и ще изпраща пари у дома за братята и сестрите си, за онези, които си е позволила да обича — о, дори не бях подозирала тази тайна горчилка, кисела като развалено мляко.

А после — после ме бе мразила дори за това, че Змеят е взел мен. В крайна сметка не бе избрал нея. Видях я как седи на пиршеството след това — някак не на място сред всеобщия шепот; не си бе представяла, че ще остане тук, в селото и в дома, който не бе подготвен да я посрещне обратно. Беше взела решение да плати цената и да бъде смела, а сега нямаше за какво да бъде смела, не я очакваше никакво блестящо бъдеще. По-големите момчета в селото й се усмихваха с особена, доволна увереност. Пет-шест от тях я бяха заговорили на празненството: момчета, които досега не бяха разменили и дума с нея, или само я бяха гледали отдалече, защото не смееха да я докоснат, сега идваха и разговаряха фамилиарно, като че ли не й остава друго, освен да си седи там, за да бъде избрана от друг. А аз се бях върнала в коприна и кадифе, с мрежичка от скъпоценни камъни на косата, ръце, пълни с магия, с властта да правя, каквото пожелая, и тя си бе помислила: „Това трябваше да бъда аз, това трябваше да бъда аз“, сякаш я бях ограбила.