Луната, която убива [bg]

- Отсрочка - каза тя най-накрая. - Това ми отпусна Бирникът, докато изясни дали казаното от мен отговаря на истината.

- Значи, сладка моя Сунанди, ти си една мъртва жена. Етисеро бе вперил в нея тежък поглед.

Тя разтри лице - още й се спеше.

- Може би. Този глупак реши да се прибере в неговия Хетава и да поиска да научи истината от своите господари. Дано го очистят, та да ми решат проблема.

- Дори да го убият, ще изпратят друг на негово място. Хетава винаги изпълнява поръчките си, след като има издадено решение. Смятат това за свещен дълг. - Етисеро скръсти ръце пред себе си и въздъхна. - Да бъдат проклети. През ум не ми е минавало, че някой от моите хора ще падне жертва на това зло, да не говорим за двама само за месец.

- Не бързай още да ме слагаш в урна, човече... - Тя замълча, докато смисълът на чутото попи в съзнанието й. - Двама ли каза?

- Братовчед ми. - Етисеро се облегна с лакти върху бюрото и въздъхна. - Ти го познаваш. Търговски посредник в Гуджааре, пратеник на рода си по женска линия. Слухтеше сред търговци и простолюдие по моя заръка. Живееше вътре в града - харесвало му там на глупака. Много било успокояващо. Но преди няколко дни го намериха умрял в леглото. Ханджията казал, че имал вид на Взет. На мен повече ми приличаше на сърдечен удар или някаква друга болезнена причина за смърт в съня, но пък тия гуджаарейци са големи специалисти, когато става дума за разгадаване на смърт.

Сунанди свъси вежди при мрачния спомен, извикан в съзнанието й от думите на нейния домакин. Смъртта на Кинджа също бе обяснена със сърдечен удар.

- Спомням си го. Едър мъж, нали? Все ми разправяше колко много харесвал тъмнокожи жени.

- Точно той. Чарлерон. - Етисеро поклати глава. - Едва онзи ден получих писмо от него. Щял да ми идва на гости. Никога не сме обсъждали важни въпроси в писма, но той споделяше всички чути интересни слухове. Този път бил научил нещо важно, което искал да ми съобщи лично. Нещо относно разногласия между Хетава и Залеза.

Сунанди пое дъх и го погледна.

- Да, знам. И после ето ти го мъртъв. Убит от гуалох. -Етисеро разтърка очи с юмрук, замълчал за миг, за да се овладее. Бромартците никога не плачеха пред жени. - Погребението му било платено от Хетава. Наели опечалени и оплаквачки, купили му урна от благороден камък, поставили я в собствената си гробница за специални покойници, разположена над линията на прилива. Първо го убиват, а сетне - царско погребение. Само как мразя този град!

Понякога красноречието на мълчанието казваше повече. Сунанди остана безмълвна.

Тишината не трая дълго обаче, защото долу проскърца масивната дървена врата на главния вход - една наложителна необходимост в този квартал, при това с двойно заключване. Леки бързи стъпки по стълбите съобщиха, че малкият син на Ктисеро - Саладроним - се прибира от сутрешната си смяна като вестоносец. Той изчака само миг, колкото да се поклони на Сунанди, преди да изстреля своята новина: