Луната, която убива [bg]

- Как така Лин още не е дошла? - попита Сунанди.

-Сея, Дже Калаве. Искам да кажа, че още я няма. - Етисеро погледна Сунанди с известна изненада. - Не съм виждал тая сламенокоса немирница, откак делегацията ви пристигна миналия сезон, когато и ти дойде за пръв път в града. Няма как да я забравя - нали ми задигна кесията.

- И после ти я върна.

Етисеро вдигна добродушно рамене.

-Моите сънародници непрекъснато се стараят да прибират парите на глупака. Децата ни играят подобни игри, за да изучат занаята. Рядко се захващат с мене, а още по-рядко им се удава да спечелят. - Усмихна се. - Бих могъл да направя чудесна съпруга за продан от това момиче, стига ти да ми го продадеш.

-Уви, баща ми реши много отдавна, че двете с Лин трябва да се научим да прибираме тайните на глупака - не парите.

- Жалко и за двете. В шпионажа пари няма.

Тя поклати глава развеселена, разгадала желанието на Етисеро да я успокои. Зората бе пукнала преди час, а предишните два от нощта Сунанди бе прекарала в изтощителни усилия да се измъкне незабелязана по коридорите на Яна-ян, а след това - по улиците на Гуджааре. Но тук, в Квартала на неверниците, като гостенка на богат бромартец вече можеше да си отдъхне, скрита на сигурно място в сърцето на обширната колония отвъд крепостните стени на Гуджааре. Кварталът се бе разраствал в течение на векове, населяван от чуждестранни търговци и други авантюристи, които жадуват да припечелят от богатствата на Гуджааре, но не искат или поради свързани със собствената им вяра съображения не могат да преклонят глава пред Закона на Хананджа. Улиците отвън гъмжаха от народ, решил да си свърши работата, преди да е настанал най-жестокият дневен зной. Сунанди ги наблюдава известно време, внезапно осъзнала колко необичайно й изглежда тяхната делова припряност след прекараните в града два месеца. Гуджаарейци рядко бързаха.

Е, шпионките с кисуатско потекло трябваше да бързат и обстоятелството, че Лин още не е пристигнала у Етисеро, притесняваше доста Сунанди. Тръгна за насам повече от час преди нея, а това време бе предостатъчно, за да се оправи с градската стража или да наеме лодкар.

Но пък...

- Трудно излязох от града - каза Сунанди и пусна завесата. - Никой от познатите ми не бе на смяна. Обикновено това не създава проблеми, разполагам с достатъчно средства да платя таксата и подкупа, а те познават по акцента, че съм чужденка. Но днес бяха по-бдителни от когато и да било. Разпитаха ме най-подробно.

- За какво?

- Коя съм, накъде съм се упътила, защо излизам призори. Пробутах им обичайната си история за необичайни обстоятелства - че въртя тимбалинова пушалня и съм тръгнала на среща със снабдител за договаряне на извънредна доставка. - Тя приглади с длан робата, която още не бе сменила. Бе от надиплен фин лен вместо от по-практичния хеке. Диплите подчертаваха зърната на гърдите, нещо, което досега винаги бе било от полза. Така мъжете рядко запомняха лицето й. - Много бях убедителна, но те не ми повярваха съвсем. Прегледаха ми очите, за да се убедят, че съм пристрастена към тимбалин. Интересуваха се коя е тази пушалня, която може да си позволи управителка с толкова тъмна кожа.