Обречена на ранен гроб [bg]

Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:

Откакто полувампирът Кат Кроуфийлд и немъртвият й любим Боунс са се срещнали, преди шест години, те са се били срещу свирепите немъртви и са се изправяли срещу отмъстителни Мастър вампир. Сега решават, че е време за почивка, но надеждите им за перфектната ваканция в Париж се провалят, когато Кат се събужда ужасена една нощ. Тя е получила видение за вампир, наречен Грегор, който е по-силен от Боунс и има връзка с нейното минало, за която дори и самата Кат не знае. Грегор вярва, че Кат е негова и не би се спрял пред нищо, за да я получи. Когато битката между вампира, който я преследва в кошмарите й и този, който държи сърцето й започва, само Кат може да разруши захвата на Грегор върху нея. Тя ще се нуждае от всички сили, които може да призове, за да сломи най-лошия вампир, срещу който някога се е изправяла… Дори ако тези сили я докарат до ранен гроб.

Перейти на страницу:

С ъгълчето на окото си видях Грегор да върви към нас. Не изглеждаше доволен.

— Трябва да тръгвам. Годеникът ми идва. Ние сме, ах, закъсняваме за репетиция на вечерята.

Тя зейна.

— Вие ще се жените? Изглеждаш толкова млада!

Тръгнах напред към него и издърдорих:

— Олиото на Оли. То е като извора на младостта.

— Ела, Катрин. — Грегор ме насочи с нетърпеливо махане на ръка, дарявайки момичето с раздразнена гримаса.

Побързах след него, чувайки я да мърмори груби французи…, докато се отправяхме към асансьорите е охраната ни.

Стаята ни беше на последния етаж. Веднага щом влязохме, пазачите дръпнаха всички завеси, закривайки невероятната гледка на парижкото небе. През отворената врата срещу нас видях спалнята и се разтреперих. Краят на отлагането, подигра ми се умът ми.

— Дай ми ножа — нареди Грегор, без да губи повече време.

Малко сребърно острие, гравирано с някакъв вид дизайн по дръжката, му беше подадено. Грегор сряза дланта си без колебание и вдигна ръка.

— С кръвта ми, тя е моя жена. Катрин. — Той ми даде ножа. — Направи каквото направих аз. Повтори думите ми.

За секунда се поколебах. Седем чифта очи бяха приковани в мен. Устата на Грегор се опъна зловещо. Отърсих се психически — едно, две, три — и срязах дланта си, преди Грегор да ми се развика.

— С кръвта ми, аз съм негова жена — повторих, облекчена и уплашена, когато лицето на Грегор се отпусна. Той хвана ръката ми и гъделичкането, когато кръвта му срещна раната ми, ме стресна. Шестимата мъже шумно ни поздравиха. Те прегърнаха Грегор и целунаха бузите му преди да повторят жеста с мен. Той също се усмихваше, ръката му все още увита около моята, изумруденото в очите му започваше да се показва.

— Стига, приятели мой — спря ги той. — Етиен, Марсел, Лушъс, разпространете новината за нашето обвързване. Франсоа и Томас, наблюдавайте лобито за дейност. Бернар, остани на този етаж.

С това, те си тръгнаха. Грегор се обърна към мен. Започнах да отстъпвам.

— Р-ръката ми — заекнах. — Трябва да я превържа…

— Няма нужда — прекъсна ме той. — Зараснало е, Катрин, и ти няма да ме спреш.

Жадният начин, по който ми говореше ме вледени. И това, че събу обувките си и свали ризата си. Грегор не спря да се приближава към мен, дори когато събу панталоните си и те паднаха на пода, оставяйки го гол.

Грегор беше голям и мускулест от главата до петите. Също беше и в пълна ерекция и гледката на това щеше да ме зашемети, ако не ме беше хванал. Вдигна ме, отвеждайки ме в спалнята и ме заклещи под тялото си на леглото.

Опитах се да се дръпна, но той ме спря.

— Не се върти така, скъпа моя — смъмри ме той, разкопчавайки копчетата на роклята ми, — Знаеш, че вече си моя, защо се съпротивляваш?

— Не може ли да, ъх, изчакаме малко?

— Да чакаме? — повтори той, сякаш никога преди не беше чувал тези думи. — Мислиш да откажеш сватбената ми нощ?

Изглеждаше сякаш ще се ядоса всеки миг.

— Наистина съм много нервна — признах.

Ръката му ме погали, докато бедрото му отпочиваше върху краката ми. Тялото му изглеждаше толкова голямо в сравнение е моето. Господи, той беше толкова голям.

— Нормално е да бъдеш нервна първия си път, съпруго моя. Просто се отпусни.

С неговата сила не, че имах друг избор. Кимнах, затворих очи и се опитах да се успокоя. Грегор ме целуна отново, разкопчавайки още копчета на роклята ми. Скоро усетих, че я издърпва надолу докато не я съблече напълно.

— Красива си — прошепна той, прокарвайки ръка по стомаха ми, за да обхване гърдите ми. Трепнах, никога не се бях чувствала толкова уязвима.

Изведнъж Грегор изръмжа проклятие и скочи на крака. Мигнах преди да се претърколя настрани със скимтене. През отворената врата на спалнята идваха двама мъже. От единия се излъчваше такава сила, че сякаш ме задушаваше.

— Глупаво дете — каза високият, който изглеждаше като чужденец.

За момент си помислих, че говори на мен. Но гледаше Грегор, сякаш дори не бях в стаята.

— Менчерес — гласът на Грегор беше упорит. — Закъсня.

Вампирът поклати глава, дори когато побързах да се покрия.

— Грегор, намеси се, където не трябваше.

— Ти го правиш през цялото време — излая Грегор.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?