Обречена на ранен гроб [bg]

— Ще се порежеш тук. — Очерта просто. — После ще хванеш ръката ми и ще обявиш, че си моя. Ще срежа ръката си и ще направя същото.

— Това е всичко? — Страхувах се, че може да включва превръщането ми във вампир, — Господи, дай ми нож, нека да го направим!

Той се усмихна и задържа ръката ми в своята.

— Трябва да има свидетели, а Лушъс не е достатъчен. Освен това, това не е правилното място за първия ни съюз и нямам търпение да те обявя, веднъж щом си моя.

Нямаше нужда от превод за това изявление. Е, като се има предвид алтернативата, щях да платя тази цена.

— И това е като вампирски… годеж, ако кажем, че си принадлежим един на друг? — не можех да го погледна и да попитам. Всичко се движеше толкова бързо.

Грегор направи пауза, сякаш, за да изберете думите си.

— Няма такова нещо сред вампирите. Ако искаш човешка аналогия, това ще се смята за брак.

Брак? Имах достатъчно разум, че да не го изтърся, но не бях достатъчно голяма! Говорехме за немъртви правила, а не за човешки.

— И не е като да подпиша документи или да си сменя името, нали? — казах с нервен смях. — Това е просто вампирско нещо?

Лушъс погледна назад към нас. Грегор изсъска нещо и Лушъс върна вниманието си към пътя. После Грегор се усмихна.

— Точно така. В твоята религия и обичаи, няма значение.

— О. — Сега просто се тревожех за това да избягаме от тези, които ни преследваха и за загубата на девствеността си, — Добре тогава.

Двама от хората Грегор ни регистрираха в пищен хотел. Грегор беше с шест от вампирите, които дойдоха с нас, и аз бях изпратена да разгледам близкия магазин за рокли.

Грегор говореше много тихо и те стояха близо един до друг. С всичкия шум на заден план, не можех да чуя и дума.

Посочих роклята пред мен. Тя бе електриково синя и копринена, с дантела надолу по едната й страна. До мен една млада блондинка също разглеждаше роклите, само че беше много по-ентусиазирана. Тя посочи няколко кусура, докато вдигаше ту една ту друга, преди да ги захвърли.

— Всеки път, когато бързаш, не можеш да си намериш нищо за носене — отбеляза тя на английски език.

Огледах се.

— На мен ли говорите?

Тя се засмя.

— Разбира се. Аз не говоря френски и чух, че мъжа с вас ви каза да не се отдалечавате на английски. Аз също съм американка. От дълго време ли сте във Франция?

Тя изглеждаше безобидно, но знаех, че Грегор не би искал да говоря с непознат.

Трябваше да не се набивам на очи.

— Не много — отговорих, преструвайки се, че разгледам рокля в другия край.

Тя ме последва.

— Хей, това оранжево изглежда ли отвратително на тена ми?

Изучавах роклята.

— Да — казах искрено.

— Така си и помислих! — тя се обърна с обвинителен поглед към продавача. — Французите мразят американците. Тя ще ми каже да облека торба за боклук и ще ми вземе хилядарка за това.