В капана на времето [bg]

Кланът Фрейзър имаше здрави връзки с Франция; мнозина от тях, като абат Алегзандър и Джаред Фрейзър, се бяха установили тук и едва ли щяха да се върнат в Шотландия. Джейми ми беше казал, че много якобити са последвали своя крал в изгнанието и се опитват да преживяват във Франция и Италия в очакване на завръщането му.

— Все за това говорят — каза ми той. — Предимно в домовете си, не в кръчмите. Затова и нищо не излиза. Стигне ли до кръчмите, значи вече е сериозно.

— Кажи — обадих се аз, докато го гледах как изтупва праха от палтото си, — всички шотландци ли са вещи в политиката по рождение или само ти?

Той се засмя, но бързо изтрезня, когато отвори огромния гардероб и окачи палтото си. То изглеждаше износено и жалко в гигантското, ухаещо на кедър пространство.

— Да ти кажа, сасенак, не знам. Но като част от Макензи и Фрейзър, нямах голям избор. А и не прекарваш година във Франция и две в армията, без да се научиш да разбираш скритото значение на думите. В наши дни обаче не само аз съм такъв. Нито един планинец няма да остане незасегнат от онова, което предстои.

— Което предстои. — Което предстои? Онова, което предстоеше, ако тук не успеехме, беше въоръжено въстание, опит за реставрация на монархията на Стюартите, предвождан от сина на краля изгнаник, принц Чарлс Едуард (Казимир Мария Силвестър) Стюарт.

— Хубавият принц Чарли — прошепнах на себе си, докато се взирах в отражението си в голямото огледало. Той беше тук, в този град, вероятно недалеч от къщата. Как ли изглеждаше? Имах някаква представа само от портретите му, на които беше изобразен красив, леко изнежен младеж на шестнайсетина години с меки розови устни и напудрена според сегашната мода коса. Или по-неправдоподобните портрети, които показваха по-мъжествена версия на същото — на тях беше с меч и слизаше от кораб на брега на Шотландия.