В капана на времето [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928874, 9789542928881
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В капана на времето [bg]». Краткое содержание книги:
Чудесен екземпляр си бях избрала за враг.
— О, всички го знаят, мадам — увери ме Маргьорит. — Но няма значение; жените са луди по него. Където и да иде, те му се хвърлят на врата. Все пак е богат. — Явно тази последна квалификация беше достатъчна да балансира, ако не да ѝ компенсира, пиенето на кръв и яденето на младенческа плът.
— Колко интересно — отвърнах. — Аз си мислех, че мосю графът е конкурент на мосю Джаред, нали и той внася вина. Защо мосю Джаред го кани тук?
Маргьорит вдигна глава и се засмя.
— Защо ли, мадам? Защото мосю Джаред може да предложи на вечерята най-хубавото вино, да каже на мосю графа, че току-що се е сдобил с десет каси и накрая щедро да му подари една бутилка!
— Разбирам — усмихнах се. — А мосю графът кани ли мосю Джаред на вечеря?
Тя кимна и бялата ѝ забрадка подскочи над бутилката с полир и парцала.
— Да, мадам. Но не толкова често!
За щастие тази вечер граф Сен Жермен не беше поканен. Щяхме да вечеряме семейно, за да може Джаред да посвети Джейми в някои подробности, които бяха останали за уреждане преди заминаването му. Най-важната от тях беше сутрешният прием при краля във Версай.
Било голяма чест да присъстваш на кралския тоалет, обясни той на Джейми.
— Не за теб, момко — добави любезно и махна с вилицата.
— За мен. Кралят иска да се увери, че ще се върна от Германия — или поне го иска Дюверне, министърът на финансите. Последното увеличение на данъците удари сериозно търговците и много от чужденците си отидоха, с неприятни последствия за кралската хазна, както сигурно се досещаш. — Изкриви лице при мисълта за данъци и се намръщи на малката змиорка, набучена на вилицата му. — Мисля да тръгна в понеделник. Чакам само вест, че „Вилхелмина” е акостирала в Кале, и заминавам. — Отхапа от змиорката, кимна на Джейми и заговори с пълна уста: — Оставям търговията си в добри ръце, момко; не се тревожа за това. Преди да тръгна обаче, може да обсъдим някои други въпроси. Разбрах се с граф Маришал, че ще идем с него в Монмартър след два дни, за да поднесеш почитанията си на Негово Височество принц Чарлс Едуард.
Усетих внезапна тръпка от вълнение в стомаха си и бързо погледнах към Джейми. Той кимна на Джаред, сякаш това не беше нищо особено, но очите му блестяха, когато се обърна към мен. Значи се започваше.
— Негово Височество живее много усамотено в Париж — продължи Джаред, докато преследваше последната, хлъзгава от масло змиорка по ръба на чинията си. — За него не е подобаващо да се появява в обществото, докато кралят не го приеме официално. Затова Негово Височество рядко напуска къщата си и се среща с малко хора, ако не броим поддръжниците на баща му, които отиват да му поднесат почитанията си.
— Аз друго съм чувала — намесих се.
— Какво? — Погледнаха ме стреснато и Джаред остави вилицата на масата, а змиорката — на съдбата ѝ.
Джейми изви вежда към мен.
— Какво си чула, сасенак, и от кого?
— От слугите — отвърнах, концентрирана върху моите змиорки. Като видях как се смръщи Джаред, ми хрумна, че може би не е уместно домакинята да клюкарства с прислужниците. Е, какво пък, помислих си бунтовно, и без това нямам какво друго да правя.
— Прислужницата каза, че Негово Височество принц Чарлс посещава принцеса Луиз дьо ла Тур дьо Роан — казах аз, набучих една змиорка и задъвках бавно. Бяха вкусни, но беше неприятно, ако ги глътнеш цели, сякаш бяха още живи. Преглътнах внимателно. Дотук добре. — В отсъствието на съпруга на дамата — добавих деликатно.
Джейми изглаждаше развеселен, а Джаред — ужасен.
— Принцеса Дьо Роан? Мари-Луиз-Енриет-Жан дьо ла Тур дьо Оверн? Семейството на съпруга ѝ е приближено на краля. — Прокара пръсти по устните си и устата му лъсна от маслото. — Това може да е много опасно — добави сякаш на себе си. — Ами ако този глупак…. Не, не. Със сигурност не е толкова глупав. Вероятно е от неопитност; няма голям опит в обществото, а нещата в Рим са други. Все пак… — замълча и се обърна към Джейми, явно беше стигнал до решение. — Това ще бъде първата ти задача, момко, в помощ на Негово Величество. Ти си горе-долу на възрастта на Негово Височество, но имаш опит, добра преценка и моето обучение. — Усмихна се. — Можеш да се сприятелиш с Негово Височество, да му проправиш пътя към хората, които може да са му от полза — ти вече срещна повечето от тях, — и да му обясниш възможно най-деликатно, че ухажването на неподходящи дами може много да навреди на целите на баща му.
Джейми кимна разсеяно, изглежда мислеше за друго.