Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Когато започна всичко бях на двадесет и три години, току-що бях завършила висшето си образование и се мъчех да намеря работа по специалността си. За човек без особено богат опит и в положението, в което се намираше световната икономика, това беше много сложно. От тази гледна точка, може и да намирам нещо положително в инвазията.

Оттогава нещата много се промениха — сега водя една група от около двеста души, не сама, разбира се, но съм нещо като морален лидер. Морален лидер с пушка. Но времената го изискват — днес всеки над дванадесет години е въоръжен. А как се случи да съм им лидер — не знам. Чуждите, както наричаме нашествениците, много старателно се опитват от самото начало да ме заловят. Никой не може да е сигурен защо, но аз подозирам, че е свързано с факта, че съм една от малкото, които са успявали да убият техен войн с голи ръце. Нещо, което направих по чиста случайност, ако ме питате. А може би и малко по-специалните ми умения.

И така вече трета година около мен се събират хора. В началото бяха само приятели, които да ме пазят, а след това всякакви хора искаха да са с мен. Успявам да намеря най-сигурните места и добри източници на храна и смятам, че това е причината да се навъртат наоколо. Въпреки това е изтощително, пък и много плашещо да осъзнаеш, че толкова хора разчитат на теб за живота си. А да не знаеш причината за това може направо да ти изкара въздуха от дробовете.

Ето ме сега — вървя из сравнително добре запазения Мол в източната част на София, който е наше убежище последните два месеца. Има два основни входа и един подземен. Лесно го защитаваме, разполагаме с достатъчно място за всички, а се оказа и пълен с храна. В паркинга заварихме много коли, които учудващо лесно запалиха, а в близост намерихме и няколко източника на оръжие. Добре сме си тук… поне за момента.