Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

Продължавах да се спускам все по-надолу. Как открих това непознато дъно ли?

След като се срещнах с присъдата си, аз слязох в мазето на театъра. Исках да се простя със своя истински дом, докосвайки се дори до най-незначителните му ъгли. Облегнах се на една от стените. Затворих очи и си пожелах да остана завинаги тук, на мястото, където бях откривал щастието толкова много пъти. И стената просто се отвори. Сякаш ме чу. Като в някой тъп филм, в който „Избраният“ попадаше в красивия свят на мечтите. Но вместо красотата на някоя фентъзи реалност, аз попаднах насред плесенясали стени, недокосвани от човешка ръка, може би от самото построяване на сградата. Когато пристъпих в непознатия проход, каменните врати зад мен се затвориха. Бях в капан.

След поредния завой се озовах пред дълги решетки на входна врата. Между тях, като умиращи лъчи, се процеждаше светлина. Когато стигнах до портата, тя бавно се вдигна. Нямаше къде да ида. Озовах се в просторна зала, която гледаше към висока сцена. Каква беше изненадата ми, когато забелязах фигурите, движещи се по нея. От двете ми страни чувах тежко дишане. Обърнах се, за да видя как решетките се спускат и пътят ми назад бе невъзможен.

Погледнах настрани. Дъхът ми спря, когато съзрях огромните черни същества, чиито гърди се вдигаха и отпускаха като гигантски балони. Дракони? Или някакви други странни същества? Те стояха неподвижно, като горди пазители. След първоначалния шок, реших все пак да продължа напред. На по-долното ниво, някога пълно със седалките за публиката, сега единствено пластовете прах покриваха пода. За това свидетелстваха и стъпките, оставяни от мен, докато бързах към оживената сцена. Тя бе огрята от сфери светлина, летящи около сцената.

— Тръгни си, дяволе, никой не те желае тук!

Някакъв старец с бяла роба крещеше по млад мъж, гледащ виновно в земята.

— Ти си изрод, ловци от цял свят ще идват в нашето село, когато разберат за теб. Ще искат да окачат главата ти при останалите си трофеи. И какво ще направиш тогава?

— Не ме сочи с пръст, Старейшино! Та нима не ви спасих от глутницата мои братя, които щяха да нападнат селото. Или от крадците, целящи единствено да ограбват и изнасилват…

— Защитаваш ни сега, но ще можеш ли да се контролираш и когато хората разберат кой си и се обърнат срещу теб, защото си различен?

Младият мъж яростно изви глава назад и козина покри превърналото се в гигантска маса тяло. Върколакът изрева срещу стареца, който отстъпи назад. Изведнъж няколко души обградиха големия вълк.