![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Последната частица разум, останала в съзнанието на момчето, го накара да стисне здраво кристалното острие и да го откъсне от кожената верижка, а после да го забие в сърцето на хищното яйце.
Блесна ярка светлина, която го заслепи. До ушите му достигна звукът от експлозия. Усети как изхвърча нагоре и го раздра остра болка при падането на земята. Но щом отвори очи, светът бавно започна да придобива образ. Огледа се и когато видя разпръснатата наоколо слуз и парчетата от черупката на зловещото яйце, се усмихна от радост.
Беше победил.
Надигна се от земята и залитайки, се отправи към мястото, където за последно беше видял яйцето. По пътя си откри жената. Помогна й да се изправи, но вместо да му благодари, тя побягна уплашено към портата на крепостната стена и скоро се изгуби оттатък нея. Спас поклати неодобрително глава и продължи напред, прескачайки дебелите черни стъбла.
Скоро откри това, което търсеше. Кристалното острие на медальона лежеше в локва слуз и проблясваше подканващо под лъчите на синята луна. Момчето се наведе и го взе. По дланите му се разля топлина. Усмихна се щастливо. Докосването му носеше удовлетворение.
„Тес… Уит… Кет… Шип“.
Разнесе се познатият шепот.
Спас се ослуша. Идваше откъм замъка и го викаше.
Момчето закрачи смело към вратата, която водеше към тронната зала. Прекрачи прага и застана пред трона, стиснал кристалното острие в ръка. Прозвуча ръкопляскане, но този път безформените фигури ги нямаше. Ръкопляскаше му мъжът с бялата риза и червения панталон. Беше застанал пред трона и го очакваше.
Спас отвори уста, за да каже нещо, но остана безмълвен. Беше видял как човекът-ягуар издъхва в двора на замъка, а сега той стоеше жив и здрав пред него.
— Браво, хлапе. Знаех, че ще успееш — поклони се мъжът. — Сигурно си изненадан да ме видиш жив. Аз съм Господарят Кет и макар да бях загубил формата, под която ме познаваш, се опитах да я възстановя. Истинската ми същност, която видя в битката с Мит, може би е малко стряскаща — и се усмихна. — Съжалявам, че по този начин трябва да научиш кой съм аз, но проклятието беше изтрило всичките ми спомени и аз самият не знаех кой всъщност съм. Докато синята луна не събуди у мен духа на Господаря Кет и спомените ми се завърнаха. Ти победи злото, хлапе, и развали проклятието на падналата звезда, за което сме ти задължени — аз и моите събратя.
Когато видя, че момчето не знае какво да отвърне, продължи:
— Обещах ти, че Господарите ще те върнат у дома. Тук мисията ти приключи и вече нищо не те задържа в нашия свят.
Спас кимна в знак на съгласие. После вдигна ръка и се взря в цветовете, които играеха в спираловидния кристал.
„Какво налудничаво приключение“ — помисли си и пристъпи към мъжа.
— Когато се срещнахме в галерията — започна, — ти ми каза, че аз съм ти го дал. Значи е настъпило време да ти го върна — подаде му това, което беше останало от медальона и той го прие.
Мъжът прибра кристала в единия джоб на панталона си, а от другия извади малка стъкленица, пълна с черна течност.
— Вземи този дар като знак на признателност за проявената храброст — рече и подаде шишенцето на Спас. — Знаеш какво има вътре. С подходящ писец това мастило може да върши чудеса — допълни и се усмихна, след като момчето взе стъкленицата. — А сега тръгвай! Щом преминеш през вратата ще се озовеш у дома. — Потупа го приятелски по рамото и го изпроводи с поглед докато се отправяше към входа на тронната зала.
— Сбогом — махна му с ръка Спас.
— Сбогом — отвърна му Господарят Кет. — И не забравяй. Винаги може да се върнеш тук. Вече знаеш как.
Спас примига.
Веднъж.
Два пъти.
В следващия миг се усети, че гледа към празната стена. Озърна се стреснато. Намираше се в галерията, а гостите около него сновяха насам-натам и бърбореха. На никой не му беше направило впечатление, че е отсъствал. Но колко време беше минало? Потърси с поглед родителите си и видя, че продължаваха да разговарят с домакина. Може би бяха минали няколко минути или секунди от мига, в който се беше озовал в онзи странен, фантастичен свят? Бе преживял щуро приключение и накрая се беше върнал жив и здрав у дома.
Или всичко това беше халюцинация?